В тъмнината на пещера в централноафриканската страна Габон е открито ужасяващо същество с яркочервени очи и оранжеви люспи. На него попада ученият Оливие Теста. Той се изправя лице в лице с много странни и прекрасни наблюдения – но няма толкова странно, колкото това оранжево влечуго с пламтящи червени очи.
Първата им среща е през 2009 година.
„Първо се уверихме, че в пещерата има крокодили и когато взехме един от тях навън, беше ярко оранжев. Това беше невероятно“, каза Теста пред CNN.
Малко се знае за мистериозните крокодили, но последните изследвания, водени от експерта по крокодилите Мат Шърли, са в посока, че това може да е съвсем нов вид.
Той може да е мутирал заради живота в тъмното. ДНК-то им е различно от това на другите крокодили, което означава, че те могат да се адаптират към живота в пещерата. Формите на главите им са по-различни. Те се хранят и с прилепи, с щурци и охлюви.
Може би най-озадачаващ е цветът им. Според учените това се дължи на киселинното избелване, макар да не са сигурни.
„Крокодилите живеят във водна среда с гуано – изпражнения, урина и останки от птици, прилепи и тюлени, и това е доста сурова среда. Получава се химическа реакция, която се отразява на кожата, но нямаме средства да го докажем“, казва Теста.
Първите оранжеви крокодили, които са открити, са около 1,7 метра. Те могат да оцелеят години в тъмнина. Крокодилите обитават пещерите Абанда.
„Районът е много отдалечен, няма достъп до пътя, трябва да пътувате с кораб от най-близкия град за един ден, а след това трябва да останете в гората, за да стигнете до пещерата“, обяснява Теста.
Теста разказва, че крокодилите обикновено изпълзяват, за да снасят яйца, но тези крокодили явно са били хванати в капан. Заради това са станали различни.
Учените обясняват и механизма на тази промяна.
„Ако вземете 100 човешки същества и ги размножавате с поколенията им в продължение на 1000 години, те започват да мутират, защото просто се възпроизвеждат помежду си“, казва Теста
Източник: presstv.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
