КОЛКО ЧЕСТО ДА СЕ КЪПЕТЕ
Културата на къпането в хода на историята претърпява истинска революционна промяна. Днес ни учат да се къпем често, но дали е толкова полезно?
Как хората започнали да се къпят.
Не е известно в кой момент на древните хора им дошла брилянтна идея – да се потопят във водата, за да премахнат миризмата, която привличала хищници. Първото доказателство за процедури в баня, археолози открили в разкопките на цивилизациите през третото хилядолетие пр. Хр.
Египтяните обичали да се къпят. А древните гърци измислили думата “хигиена”. Развитието на гръцката цивилизация идва с откриването на водопровода и обществените бани и затова местните жители винаги били с чисти тела и чисти дрехи. За да се измият, гърците използвали зехтин и специални стъргалки. Водните процедури се считат за нормални, ако се правят два пъти в деня.
Ваните в Древна Гърция били, както горещи, така и студени. Считало се, че къпането в студена вода има положителен ефект върху здравето, а горещата баня е по-подходяща за жените. По-късно обаче, всичко се смесило и гражданите, независимо от пола, започнали да се мият, както им дойде наум.
Истинският разцвет на хигиената се случило в Римската империя. Римските бани – огромни обществени бани – били построени с цел измиване на всеки жител на страната. Най-големите терми заемали огромна площ – повече от 100 хиляди квадратни метра и можели да поберат до 2300 души (Термите на Антониан).
Римските бани станали истински културни центрове. Освен да се измият в тях, хората отивали там да практикуват спорт, да похапнат или просто да прекарат приятно времето. Цената за влизане в баните била достъпна за всеки, така че вътре можело да се види, че голият богаташ по нищо не се отличава от голия бедняк.
Епохата на водните процедури завършила с разврат и падение на нравите. Римските бани се превърнали в публични домове, където се случвали масови оргии. Днес по руините на тези легендарни съоръжения се разхождат туристи.
Как хората спряха да се къпят
Християнството донесло в Европа една много оригинална идея за хигиената и връзката с водата. Средновековна Европа, в противоречие с възгледите на съвременните режисьори и артисти, била запълнена с нечистотии и миришела отвратително. Оттук нататък се появили епидемии, които европейците смятали за наказание за греховете – включително за твърде честото миене.
Дори благородниците почти не се миели: например, кралицата на Испания, Изабела Кастилска, според популярна легенда, ползвла баня само два пъти в живота си – при раждането и преди сватбата. Светиите изобщо не се миели – за да не измият собствената си святост. Много европейци загинали от въшки и язви, а жилищата им, според свидетелските показания на съвременниците, миришели отвратително.
Култът към мръсното тяло на континента продължил до XIX век. Известните дворци и замъци на френските крале нямали бани, тоалетни и вместо да се мият, придворните активно използвали парфюми и одеколони. Около Версай било замърсено с човешки екскременти, същото се случвало по стълбите и балконите на дворците.
В Русия всичко било обратното: руските хора винаги са обичали банята и не пропускали възможността да я посетят. Контактите с европейците в онези дни предизвикват много разговори между хората, че гостите в чужбина вонят от една миля, въпреки че са облечени според най-новата мода.
В наше време учените определено съветват да се мием. Но без прекалено много усърдие. Ето за какво става дума. Обикновено, човешката кожа е покрита с естествена бактериална мембрана. Бактериите изпълняват много функции – от съдействие при термичната регулация на организма до борба с болестотворни микроорганизми.
При твърде често миене, защитният бактериален слой няма време да се възстанови и в резултат водните процедури могат да доведат до парадоксални последици – сухота, пилинг на кожата и дори дерматологични заболявания. По същите причини дерматолозите не препоръчват използването на антибактериални средства в нормална среда.
Правилното и редовно къпане помага за отваряне на порите и прочистване на тялото, стимулира “дишането” на кожата и премахва всичко излишно – мръсотията и потта. Експертите съветват да се мием най-много два пъти на ден и веднъж – без да се използват хигиенни средства.
Чисти и мръсни рекорди
Официалните рекорди, свързани с личната хигиена, все още не са регистрирани, така че ще споменем постиженията, записани от журналистите.
Най-мръсният човек на Земята е иранецът Аму Хаджи, който не се е мил около 60 години. Той е дълбоко убеден, че водата допринася за развитието на болести – и между другото доказва своята теория със собствения си пример. Хаджи вече е на 80 години. Дните си той прекарва в тютюнопушене, близо до руините, където се крие през нощта.
Най-чистият човек на Земята е малайзийката Джула Абдула. Своята титла тя дължи на неприятно психическо заболяване – обсесивно-компулсивно разстройство, получено в лабораторията, където е работела с ХИВ. Четиридесетгодишна жена измива ръцете си 300 пъти на ден, а косата – 25 пъти. Тя се лекува активно от лекарите и дори твърди, че вече се е излекувала.
Най-чистото място в човешкото тяло е зад ушите. Странно е, че там живеят най-малко бактерии – само 15, в сравнение с 44 вида по ръцете.
Източник: iskamdaznam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
