Антоний Гълъбов: Световната конспирация, извънземните и кемтрейлс – не, не е смешно

в Конспирации

 Антоний Гълъбов: Световната конспирация, извънземните и кемтрейлс - не, не е смешно

Световната конспирация
Резултати от социологическо изследване, проведено от Агенция „Тренд“, показват, че 73 % от българите чукат на дърво срещу нещастие. Впечатляващо мнозинство от пълнолетни български граждани вярва в пророческите способности на Ванга, като сред по-младите хора този дял е дори по-висок – 63 %. Повече от една трета от българите вярват, че счупеното огледало, петък 13-ти и черната котка носят нещастие. Най-вероятно поне две трети от българите вярват в силата на „злите очи“ и възприемат злобата на другите като сила, която е в състояние да промени живота ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
29/03/2018г. Българите вярват, че ни управляват илюминати, че рептилите са сред нас и че Ванга е пророчица
Изглежда, че суеверията се съхраняват и в дигиталната епоха, а може би дори стават по-силни заради все по-трудното разграничаване между виртуална и актуална реалност във възприятията ни. Отново според резултатите от същото изследване, 29 % вярват в съществуването на извънземни, а 14 % дори смятат, че те са сред нас. Всичко това би могло да остане в пространството на забавната статистика или да бъде възприето като междинно отчитане на българските чудатости, но има и друг пласт, който е съвсем нов и който поставя въпроса за ценностите на съвременното българско общество в съвсем друг контекст.

Данните от изследването показват, че 40 % от анкетираните споделят разбирането, че съществува тайно общество, което управлява световните дела, а 66 % вярват, че се разработват специални болести, за да бъдат увеличени приходите на фармацевтичните компании. Една четвърт от анкетираните вярват в т.нар. кемтрейлс (следите от изгорелите газове от самолетно гориво, които се възприемат като химическо оръжие, което има за цел да въздейства върху психиката на хората), а 24 % – в наличието на климатичното оръжие ХААРП.

Това не са „фалшиви новини“. Това са само част от нагласите, които придават реалистичност на фалшивите новини. Това са елементи от една нова митология, която може да придобие глобални мащаби. Според някои това е част от „Новото Средновековие“, в което човечеството навлиза след поредния „залез на Разума“. Това ново суеверие се създава и разпространява чрез комуникационните технологии и се мултиплицира чрез така наречените социални медии. То създава особена акустика за фалшивите новини, придавайки им силата на доказателство. Тази нова култура на страха моделира обяснения за света, който изглежда все по-сложен и неразбираем. Колкото по-примитивно е обяснението, толкова по-лесно е то да бъде масово възприето.

Ценностният профил на българското общество отразява мъчителния преход от колективистични към индивидуалистични нагласи. След десетилетия на принудителен колективизъм, егоизмът все още заема мястото на индивидуалната отговорност и свободата. Би било лесно да се каже, че доминиращият ценностен профил у нас е индивидуалистичен, когато става въпрос за печалба, и колективистичен – пред търсенето на отговорност за действията ни. Всъщност става въпрос за морален релативизъм, за готовност да бъдат декларирани и дори приемани определени ценности, когато това е изгодно и тяхното значение да бъде подлагано незабавно на съмнение, ако няма пряка полза от тяхното следване. Дали нещо е добро или лошо зависи от това какво е разпределението на силите и коя позиция би донесла пряка полза.

Най-възрастните поколения в България съхраниха почти цялостен свод от ценности, които включваха в себе си труда и отговорността пред другите, наред с честността и дисциплината. Средните поколения поставиха в центъра на собствената си ценностна перспектива приятелството, отмествайки се встрани от дисциплината и доверието в институциите. Всяко следващо поколение в българското общество намалява обхвата на ценностите, които определя като най-важни в живота си. По-важното е, че предаването на ценности и опит между поколенията става все по-проблематично и зависи във все по-голяма степен от кризата на доверието в институциите.

Най-младите поколения в българското общество формираха качествено различна ценностна перспектива. Тя е организирана около една единствена ценност, която придава смисъл и значение на всички останали ценности. Това е постигането на успех, който е бърз, материален и публично одобряван. Полагането на десетилетни усилия, за да бъде постигнато едно научно откритие или да бъде получено световно признание, не изглежда достатъчно привлекателно за първото поколение на този век. Ако постигнатият успех няма своите преки материални изражения във вид на пари и възможности, той също не е достатъчно значим. Дори и първите две характеристики да са налице, ако успехът не е публично отразен – най-често чрез медиите, той също няма решаващо значение.

Това не е ценностният профил само на младите българи. Все повече това е модел, който характеризира първото глобално поколение на този век – онези млади хора на възраст около 20 години, които са все по-сходни като разбиране помежду си. Във всеки случай те си приличат много повече, отколкото приличат на родителите си, независимо от това къде живеят, стига да са свързани чрез глобалната мрежа. Огромното мнозинство от тях, които не успяват да постигнат успеха, такъв какъвто си го представят – бърз, материален и публично одобряван, са склонни да приемат обясненията за световната конспирация, ролята на петък 13-ти или на поразяващия ефект на кемтрейлс, като възможно обяснение за собствените си провали.

Естественият интелект се дезориентира по-бързо от темповете, с които се развива изкуственият. Това насърчава опасенията за нарастващото предимство на изкуствения интелект, който не се нуждае от споделени оправдания за собствените си дефицити.

Споделеното суеверие изглежда надеждно почти колкото научното знание за света. В епохата, в която достъпът до информация започва да подменя необходимостта от знание, изглежда приемливо да смяташ, че светът се управлява от шепа хора, които ни разболяват, за да ни лекуват, но в крайна сметка – за да ни правят все по-бедни. Този нисък и примитивен свят, изграден от нео-марксизма, успя да повлияе върху съзнанието на милиони млади хора. Някои от бяха въодушевени от борбата срещу Глобализацията, възприемана като сценарий за световно господство на Запада, а други бяха запленени от обяснението, че Ислямът е морална алтернатива на Глобализацията. Преходът от анти- към алтер-глобализъм не бе завършен успешно. Представата за това, че светът би могъл да бъде устроен по друг начин, различен от икономическата ефикасност и увеличаването на печалбите, трудно си пробива път сред новото суеверие. Точно затова днес изглежда по-възможно да бъдат възродени старите имперски рефлекси, отколкото да се разширява обхвата на гражданската политическа култура. В света на новите суеверия е по-удобно да си поданик на някога велика империя, отколкото да си гражданин на свободна държава.

Върху амалгамата на новите суеверия фалшивите новини се отразяват по-бързо и лесно. Те допълват и дори компенсират нарастващата липса на знание. Формиращото се общество на знанието в световен мащаб, изглежда, че ще се основава на ограничения достъп до знание, подменен от масовия достъп до информация, която ще бъде моделирана и организирана според основните обяснителни модели на новата култура на страха.

Все по-честото публично говорене за война форсира новите суеверия. Дали тя се води чрез кемтрейлс или чрез климатично оръжие, дали изобщо се води или предстои да започне всеки момент – всичко това е въпрос на подробности, които не отменят представата за единния, скрит център, който управлява света и се стреми само към това да увеличи собствените си печалби. Докато всичко това продължава да се случва край нас, вярата в извънземните или страхът от лошия късмет ще ни изглеждат все по-рядко като нещо смешно.

Loading...

Източник: offnews.bg

Сайтът не носи отговорност за коментарите, които се публикуват от нашите читатели !

Последни от Конспирации

Отидете горе