Геополитиката на 2018 г.

в Конспирации

Геополитиката на 2018 г.

Геополитиката!

Владимир Путин връща баланса на силите !

В началото на 2018 г. глобалната геополитическа картина се очертава все по-ясно, за да стане ясно, че нищо не е ясно. Изненади няма.

2017 г. беше продължение на започналото след 2001 г. и изострено след 2008 г. преформатиране на света и на геополитическите проекти за ХХІ век. Това е най-важното. Всичко друго е вторично и може да се обобщи с едно изречение – САЩ вече не са най-главната държава на света.

Конкурентите се изравниха с тях и вече ги изпреварват. Появяват се нови играчи, които променят картината.

Слизането на САЩ от върха може да стане с голяма война, или с встрояване в реалните им параметри, т.е. съкращаване на паразитиращото потребление на американците за сметка на цялото останало човечество с 50 процента. А това е гражданска война.

В момента Китай или Русия не са готови и не искат да поемат рисковете на едноличното лидерство и на свалянето на САЩ от върха на световната игла.

Паралелно действат, или се оформят няколко глобални проекта, които оказват влияние на световната геополитика. Помежду си те воюват, съперничат, влизат във временни или трайни съюзи и т.н.

Първият проект е транснационалният неолиберален, капиталистически проект – икономически, глобален, антирелигиозен. Това е проектът на глобалния паразитизъм, появил се след излизането на САЩ от златния стандарт през 1973 г. и изтласкал на сцената големите транснационални корпорации, нефтодолара, честните банкерски фиктивни капитали, спекулативните инвестиции огромните дългове и кредити, които поробват и унищожават цели държави. Подстрекават се цветни контрареволюции, сменят режими, разпалват регионални войни и конфликти в полза на глобалното задкулисие. Засега това става в държавите от втория или третия свят, най-често от името на САЩ, които са техният военен плацдарм, но които от 2-3 години също не са застраховани от тяхното деструктивно влияние. САЩ вече не са супердържава – само 350 млн. население, а суперкорпорация, която върви към банкрут.

Глобалистите използваха САЩ, за да превърнат целия свят в един безграничен пазар в интерес на корпорациите, монополите и частните банки. Хората се превърнати в еднаква биомаса, която купува и потребява онова, което им се внушава от рекламите.

Но системата е в криза и се самоизяжда, заради което се появи термина „златен милиард“, т.е. онези, които ще оцелеят, като останалите 6 милиарда население на планетата трябва да изчезнат по един или друг начин.

Сблъсъкът между транснационалния глобален капитал и националните държави нараства. Те са непримирими врагове. Глобалистите воюват и срещу основните религии – католицизма, исляма, православието. Конфликтът се пренесе и на територията на САЩ. Може да избухне гражданска война.

Вторият проект е англосаксонският. Той е военно-икономически-географски. Появи се по времето на двете световни войни. Често се идентифицира с глобалния и транснационалния, но има и различия.

Англосаксонците са основните военно-търговски империалисти на ХVІІІ-ХХ век и идеолози на либералната политика, но реализират и национална политика, данъчни закони и социални ангажименти към своите граждани. Великобритания и досега води изолационна политика даже от Европа. САЩ, които са основният виновник за залеза на Британската империя, са основен неин съюзник в НАТО и при банките. Временното съюзяване на двата проекта с ционисткия проект на Израел преминава през сериозни трудности. В момента Израел търси път за спасение. Лондон се насочва към Иран и Китай.

Минипроектът Ротшилд, който продължава да се движи между САЩ и Англия губи позиции. Напоследък се насочва към Украйна.

Третият проект е Китай – национален, културен, икономически, финансов. 1,4 милиарда население.

Като комунистическа държава Китай пусна в свята икономика капитали на транснационалните корпорации, които използваха евтината работна сила. Но Китай се възползва от техните технологии, създавайки нови по-евтини марки и ги наложи най-напред на огромния си вътрешен пазар, след това и в чужбина. По този начин Китай става основен глобализатор вместо САЩ.

Китай в момента е най-големият кредитор на САЩ, след Федералния резерв, и всеки момент може да предизвика криза в САЩ.

По този начин Китай оказва икономическо, а не идеологическо влияние, инвестира огромни средства в образование и наука, вече е световен лидер при високите технологии и ноу-хау.

Китай бие капитализма на неговото поле, използвайки противоречията на постколониалната световна система.

В икономически план обаче противоречията между САЩ и Китай са неразрешими. Но на мястото на западния глобализъм Китай засега не може да издигне своя идеология.

Четвърти проект – ЕС.

Европейският съюз се появи като политически проект след Втората световна война, превърна се в единно икономическо пространство срещу СИВ, и пак в политически проект след 1990 г.

ЕС е силно зависим от външните енергоресурси и от други глобални проекти, в това число и исляма.

Нестабилността в Източна Европа поставя под въпрос доставките на енергоресурси, появи се миграционна и хуманитарна криза. Демографската криза е без алтернатива /засега/. Предстои банкрут на редица страни, сепаратизмът на регионите се засилва.

Петият проект е латино-католическият – религиозен, географски, исторически.

Населението на Латинска Америка е над 600 милиона, обединени от религия и език, имат статут на развиващи се, богати са с природни ресурси. През бившите метрополии Испания и Португалия са свързани с глобалния католически проект.

Общо католиците по света са 1,5 милиарда, болшинството са в бедни държави, склонни към социалистическите идеи. В момента папа Франциск въвежда социални посланията, предимно към Латинска Америка.

Срещу католицизма и папството активно се борят неоглобалистите, като Сорос.

Шестият проект е ислямът – чисто религиозен.

Ислямът се изповядва от 1,5 млрд. души. В него обаче има различни течения, направления и секти, особено в Близкия Изток. Самата религия е глобална, тъй като всеки е равен пред Аллаха. Ислямът, като комунизма и сегашното глобализиране, не признава границите, националностите и социалния статут. Консерватизмът на религията обаче не позволява на ислямските държави да се модернизират. Падането на режимите води до хаос, миграционни кризи, тероризъм, използвани често от световното задкулисие.

При определено развитие мюсюлманите могат сериозно да притеснят европейците – от Атлантида до Урал.

Седми проект – Русия.

След разпадането на СССР Русия беше изключена от глобалните проекти заради отказа от своя идеологически и цивилизационен проект за бъдещето – наричан „червен“, който наследи предишния проект – имперско-православния на Романови.

СССР беше могъщ и никой не смееше да пипне съюзниците му, да не говорим за самия СССР. Съветската сфера на влияние се простираше на всички континенти, в нея влизаха 30-40 държави, още около 50 бяха в тяхна близост.

Но в икономическата област СССР не издържа захранването на „верните съюзници“. Добави се и предателството на върхушката при Горбачов, Елцин и надпреварата във въоръжаването със САЩ.

Постсъветското пространство и бившите страни от Варшавския договор и СИВ в голяма степен живеят в постколониален режим, в това число и България, зависими от западни глобални и регионални антируски проекти.

Между двата проекта – като национална държава за руския, или като дом на много народи, се движи съвременната идеология на Русия.

Засега отговор няма. Появи се и Евразиатският проект в големия многоъгълник Русия – Китай – Индия – Иран – Евразия.

Възможно е и историческо идеологическо помирение между „червения“ и „белия“ проект на Русия.

efekt-2

Източник: strogosekretno.com
 

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от Конспирации

Отидете горе