Думите на Христос носят пълнотата на благодатта, която благославя, освещава и просвещава всички, които са готови да се отрекат от себе си и да Го последват в светия път към Царството Божие. Те са поток жива вода, която напоява и възражда душите на вярващите в Него и учението на Светата Църква. Думите на Христос осмислят живота на всеки, който е решил да Го последва. Те съживяват, лекуват и носят нов свят. Дават друг тласък на всеки личен и дълбоко индивидуален екзистенциален опит, слагат акцента върху вечното и неизменното, като помагат да бъде превъзмогнато временното и преходното. По неповторим начин отсяват зрънцето от плявата, пречистват и носят заряда на истинския боговдъхновен живот.
Всички, които познават текстовете и духа на светите Евангелия, знаят, че в тях има части, чиято цел е да насочват, направляват нелекия духовния растеж на търсещия спасение човек. Те са неговият попътен вятър, който направлява лутащия се кораб. Те са още огнен печат, съкровение и озарение.
Това в най-висша степен се отнася до обръщението на Христос към последователите Му: Но първо търсете Царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде! /Мат. 6:33/.
Колко ясно, достъпно и насочващо! Ако се взрем в написаното, ще открием, че изразът разкрива божествената премъдрост. Неслучайно Спасителят използва думата първо (а не например само или постоянно). Той има ясното знание за това колко противоречиво е човешкото битие и как „изгонените от рая“ са потопени в нестихващите стихии на Царството на Бога. Колко лесно се привързва повредената от греха човешка природа към материалното, към калта в обикновеното битие. Като тайновидец Христос пределно ясно знае как душата на човек може да бъде обхваната от вътрешни борби и връхлитащи го бесове, как умът му може лесно да бъде заслепен от заблуди и примамливи изкушения. Затова и не изисква всичко, а най-важното. Не иска да властва, а да направлява живота на всеки Свой последовател. Да бъде кормчия, а не диктатор; пътеводител, а не окупатор на неговия вътрешен свят. Царят на мира и любовта никога не би се позволил да насили някого и да изиска пълно и безусловно подчинение, с което да премаже свободната му воля и правото му на личен избор във всяка ситуация.
Да повдигнем очите си, да отворим обятията си и да приемем Царството на Бога. Именно неговата атмосфера, правила и вдъхновение трябва да търсим на мястото, където сме поставени, както и на попрището, което ни е отредено. Ръководният мотив в нашето ежедневие трябва да бъде стремежът към Него – навсякъде и във всичко. При това, без да търсим оправдание в неверието на другите, неразбирането от страна на роднини, колеги и на всички, които са далеч от това целеполагане.
Да търсим Неговата правда, правдата на Бога, а не сухите правила на света, които са изградени върху една особена представа за социална справедливост. Свят, в който правото на силния и превъзходството на богатия са изковани под въздействието на духа на старозаветното „око за око, зъб за зъб“. Да открием Неговата правда, означава да сме одухотворени, светли и вдъхновени, но преди всичко да обичаме и прощаваме, като бъдем смирени служители на Бог и ближните си. Длъжни сме да приемем всеки като Божие творение, като икона Божия, като близък, с който сме свързани в едно духовно и неделимо родство чрез Неговото изкупление и светото Му възкресение! Без страх, без уговорки и душевни терзания да отхвърлим условностите на света. Да работим, като впрегнем нашата свободна воля, озарена от огъня на вярата, като се ръководим от огъня на любовта. В търсенията си със съкрушено сърце да се стремим да разпознаем Неговата Отеческа воля навсякъде и във всичко, а не да бъдем обсебени от болно себелюбие и от желанието си да се самодокажем на всяка цена.
Ако ние, християните, се възприемаме като чеда на светлината и даваме добър личен пример на невярващите, бихме превърнали този опустошен свят в преддверие на рая, в място, където всички жители на земята, ще предвкусят вечното блаженство и радостта да бъдеш човек в най-пълния смисъл на думата. По този начин ще потекат нови потоци, ще се пресушат най-тинестите блата и върху новата богата почва ще израснат най-красивите цветя. И едва ли биха останали невярващи хора, а ходът на историята би бил друг – в посока нагоре и към светлината, а не надолу, към бездните на ада. Тогава всички дарове на всемилостивия Отец ще бликат като пълноводна река и ще превърнат тази изсъхнала от грях, проклятие и несправедливост земя в цъфтяща градина. Затова, че е поставен на първо и водещо място в сърцата ни, Бог не просто ще ни даде, а ще ни придаде – ще въздаде, ще даде повече от онова, което сме очаквали. Ако ние се стараем във всяка житейска ситуация да правим правилния духовен избор, Неговите дарове биха надхвърлили очакванията и на най-големия скептик, който би възкликнал „Слава Тебе, Боже!“ – за изненада както на околните, така и на себе си. Защото Бог, който е творец на всичко, не иска да бъде просто един съдия или безчовечен статистик на личните прегрешения на творенията Си, а грижовен и милостив баща, който обгръща всички със Своята топлина. Защото Той е бликаща любов , която преизпълва вселената. Бог не само се грижи, но и милва, отдава се изцяло на онези, които искрено Го търсят!
Някой може да си помисли, че това е блян, някаква фикс идея, породена в поразения от болка ум на хората, но житията на светиите са истинските доказателства, че духът на тежестта може да бъде победен и всички стихии на земята да бъдат превъзмогнати. Светците са не само наши светли примери, чието място е високо над главите ни, едва ли не застинали в своето мълчаливо и абстрактно ново битие, но и искрени приятели, които очакват да се обърнем към тях с молба за застъпничество и бърза подкрепа. Те са нашите най-добри учители за това как в борбата със старата си природа и поднебесните духове на злобата ние може да заслужим място и живот в Царството небесно!
Свети Амвросий Оптински – един от великите подвижници на благочестието на 19. век – обичал да повтаря на идващите при него поклонници: „Християнинът трябва да бъде като колело, което само в най-долната си част да се докосва до земята!“. Толкова одухотворен, озарен и блажен трябва да е вярващият. Той трябва да отдава на материята толкова, колкото да задоволи основните си нужди, а целият си ум, душа, сърце и воля да насочва към Небето. Защото е отвъден и родината му не е тук, а горе!
Спасителят иска от нас да Му бъдем верни във всичко, от начало до край. Да бъдем не хора на мига, които целят да създадат впечатление, че са по-различни от околните, подобно на фарисея, а всъщност са същите като останалите, дори по-лицемерни и лукави от тях. Той изисква от всеки да има съзнание, че е посланик на една по-висша реалност, да изпълни своята духовна мисия, съобразно даровете, които е получил свише, и да ги умножи и преумножи в краткия си времеви отрязък на земята за своето спасение и за славата Божия. Да търси навсякъде и във всичко Него и пак Него и да Го претвори в думите и в делата си. И този завет да носи като огнен печат дълбоко в душата си, без да се оправдава от връхлитащите го бури и насрещните ветрове. За да получи наградата Му.
Амин!
Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна
Източник: bogonosci.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
