Една от най-симпатичните фигури в македоно-одринското революционно движение безспорно е Михаил Апостолов Попето.
Роденият в Шоплука на 8 януари 1871 г. в с. Горна Диканя, Радомирско бъдещ революционер минавайки през службата си във войската, където достига до подоофицерски чин от кавалерията и като стражар от Софийската конна полиция достига една от най-високите длъжности във ВМОРО. Той заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев, Лазар Поптрайков, Кръстю Българията и Атанас Бабата под ръководството на Гоце Делчев създават истинска военна академия на територията на Македония и Одринско, които са учителите и възпитателите на войводите на четите на ВМОРО. Но освен строг учител на революционерите, Попето е и действащ войвода.
Революционната му кариера започва още през 1895 г., когато напуска полицията и е сред участниците в Четническата акция на Върховния комитет, като четник в четата на поручик Начев. Като самостоятелен войвода Попето предвожда чета през 1897 г. Четата му действа първоначално в Малешевско, а след това се прехвърля в Кочанско, Радовишко и Струмишко.
През следващите 1898 и 1899 г. четата на Попето разширява районите си на действие в Серсок, Кукушко, Воданско и Енидже-Вардарско.
Една от най-успешните му акции през 1897 г. е отвличането на струмишксия бей Назъм.
До 1902 г. М. Попето предвожда числено увеличената си чета в Гевгелийско, отново в Ккукушко, в Кожух планина и в Тиквешко. Сред неговите най-видни четници са Хросто Чернопеев, Михаил Герджиков, Михаил Чаков, Петър Юруков, Никола Дечев, Делчо Коцев, Пешо Самарджиев, Никола Жеков, Стефан Стойчев, Атанас Бабата, Георги Думчев Карчо, Иван Алябака, Гоце Китин, Гоне Бегинин, Иван Варналията и Трайко Гьотов.
М. Попето загива в бой с турската войска на 21 март 1902 г. Между Кукушките села Чугунци и Гавалянци. Тогава е погребан в двора на църквата в с. Гавалянци, Кукушко.
Сега ви предлагам негов кратък потрет от поета-революционер Пейо Кр. Яворов, публикуван за първи път във в. „Революционен лист“, а през 1905 г. Препечатан във в. „Македонски преглед“. Досега тази статия не е включвана в Яворовите съчинения.
Бих искал да насоча нашите читатели, които искат да научат нещо повече за този бележит деец на ВМОРО, да разгърнат и спомените на Михаил Герджиков, Андон Кьосето, Христо Чернопеев и Петър Юруков.
Цочо В. Билярски
Източник: sitebulgarizaedno.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
