Когато мислим за французите, мислим за “целувка”! Да, защото тя е неразделна част от френската поздравителна култура, която кара чужденците да се чувстват малко неспокойни.
Тази традиция, която обикновено се състои в даването на въздушна целувка на всяка буза (понякога до четири пъти, в зависимост от това в кой край на Франция се намирате), издавайки целуващ шум, е била обект на много разговори и размишления.
Но откъде идва този дълъг и измамно деликатен обичай?
Какво са дали римляните на французите?
Именно римляните са популяризирали тази дразнеща (за някои) традиция, разпространявайки я в цяла Европа и Северна Африка.
Те се имали различни думи за целувка, като напр. saevium за любяща целувка и osculum за приятелска или религиозна целувка.
Според френския писател Ксавие Фош именно в думата basium за целувка от куртоазия или учтивост откриваме произхода на днешната дума “bise”.
Всъщност през 14 век, заради развилнялата се чума, хората са престанали да си разменят целувки, но по-късно, преди Първата световна война, отново са възобновили този си обичай.
Очевидно буржоазията най-много се е противопоставяла на “целувките”, смятайки, че са присъщи на простолюдието, мнение продължило до средата на 20 век.
Но днес всички французи приветстват “целувката” с отворени обятия.
Знак за топло посрещане
Според експертите има и други причини, извън историческите, които обясняват защо традиционната целувка за поздрав се запазва във френската култура.
Антропологът Давид Льо Бретон твърди, че “целувката” дава на възрастните рядката и важна възможност да докоснат лицето на друг човек.
“Децата са обект на безброй целувки от всички”, казва Бретън пред “Експрес”. “Но това не е така при възрастните, така че целувката е възможност да покажете обич, приятелство или уважение, което предполага известна степен на близост.”
Доминик Пикар, изследовател на социалното поведение, разделя културите на две групи, култури с физически контакт и култури без такъв, а Франция е несъмнено в първата категория. Всеки, който е присъствал на френски празник и е прекарал първите десетина минути, разменяйки „целувки“ с всички, със сигурност ще се съгласи с това.
“Част от нашите традиционни ценности е да бъдем приветливи и общителни и това е изключително важно за нас”- твърди Пикар.
Но както и повечето традиции, нейното значение и начин се променят с течение на времето, като една от най-големите промени, според експертите, е, че мъже разменят целувки с мъже.
“Това е част от културата след 1968 г.”, казва Пикар, добавяйки, че е и част от движението хипи.
Авторът на “Целувката: първи уроци по любов”, философът Жерар Каен също говори за целувката между мъже като съвременно явление.
“Доскоро не ми беше хрумвало да целуна приятелите си“ – казва Каен пред “Parisien”. “Днес жените зачитат целувката повече от мъжете, но тази практика се е превърнала в традиция за повечето французи.“
“Целувката” може да подразни, дори шокира чужденците, които посещават Франция, защото те не са свикнали с това”, добавя той.
Докато някои са раздразнени �