Така ли беше?
НЯМАШЕ НАДПИСИ НА ЧУЖД ЕЗИК.
Ако имаше, бяха СЛЕД, или РЕДОМ с българския. С българска писменост, не на шльокавица.
НЯМАШЕ ЗАМЪТНИТЕЛИ И ОЦВЕТИТЕЛИ.
Затова течността в бутилките е полупрозрачна в повечето случаи. Правеше се от истински български плодове.
НЯМАШЕ (ТОЛКОВА МНОГО) БОКЛУК.
При население в 2 пъти повече от днес боклукът беше над 5 пъти по-малко от сега. Защото тези еднакви бутилки тип „за безалкохолно“ бяха по БДС (Български държавен стандарт).
Един от признаците за наличие на държава, а не колониално-експлоатирана корпоратокрация.
И тези бутилки се рециклираха постоянно, беше отлично организирано във ВСЕКИ хранителен магазин във ВСЯКО населено място в България. Без необходимост от различни разноцветни пластмасови контейнери за уж разделно събиране на боклука, който в крайна сметка не само се увеличи в пъти, но и внасяме от ЕС.
НЯМАШЕ ИЗМАМА.
Ако следите за надписите, всичко това беше направено от БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ води (не от чужди частни концесионери, като в София), и от БЪЛГАРСКИ плодове, които се обработваха, изкупуваха и преработваха в БЪЛГАРСКИ държавни предприятия и с ДЪРЖАВНИ гаранции за изкупуването и продаването на продукцията. Даже Кока кола се бутилираше в България, и надписите бяха на български (ако забелязахте).
Още много неща нямаше, но е трудно да се събере в една страница, в една статия, в една книга, и ще излезем от темата на снимката.
Но…ВЕЛИКО НЯМАНЕ беше,
Още не знам, как изобщо оцеляхме 9 млн тогава, за да бъдем „щастливи : 4.5 млн сега.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.