Стефан Пройнов: Нали сме създадени по образ и подобие? Дали в човешкото ДНК някой не е притъпил божествената частица. В науките за мистика, окултизъм в религиозните текстове и в древните свитъци и книги има много препратки към необясними неща, които са умеели в Древността. Днес се изследователи попадат на все повече доказателства за пътуване във времето, за левитация, за телепортация. Учените говорят за паралелни светове и пътуване през тях. Но как е възможно всичко това? Търсачи на истината и изследователи говорят за древни цивилизации, които са имали далеч по-развити технологии и умения. Вярно ли е според Вас съществуването им и ние носим ли техните гени? Може би всички отговори се крият в нас самите? Може би всички ние с битието си избираме къде да се намираме, как да трептим, как да хармонизираме, как и къде да се поставим?
Древните народи са натрупвали мъдростта и познанието на десетки хиляди години и са оставили знаци, които днес ние не разбираме. Не разбирате, защото битието днес определя състоянието на съзнанието ни, а някога назад във времето не е било така. Духът е по-силен от материята като някой са били свидетели на материализация на енергия. Да, тази енергия, която ние не виждаме, но тя изпълва целият космос. Битието ни – животът ни и нашият биоритъм някак си ангажират мозъкът и съзнанието ни с други цели, които пораждат различни вибрации от тези на древните.
Ако във всички религии се говори за духовно изграждане, ако във всички цивилизации се набляга на духовната ментална връзка с боговете и създателите ни то днес всички са обсебени от материални мисли, които поглъщат съзнанието ни, поглъщат мислите, времето и цялата ни съзнателна същност. Стефан Пройнов: Както обичам да повтарям, че древните ни казват в началото бе словото – не е вярно, в началото са мислите затова внимавайте какво си мислите, защото мислите пораждат словото, а то е вибрация, която ние не можем да върнем след като сме изрекли нещо.
Както казваме казана дума хвърлен камък. Стефан Пройнов: Та внимавайте какво си мислите, защото мислите се превръщат в думи и действие, действието поражда навици, а навиците коват характера, а характера кове съдбата ни. Та ако в нас е заложено да бъдем далеч по-силни и по-умни по образ и подобие защо не отключим силите си? Да вземем в предвид човешкият мозък във всяка една секунда мозъкът ни обработва над 400 милиарда бита информация като ние осъзнаваме една 2000 част от тях.
Мисленето и съзнанието си остават най-голямата загадка за науката днес те са съсредоточени в префронталният мозъчен кортекс и заемат едва 17% от капацитета на мозъка. От тук идват митът, че използваме само 10% от мозъкът си. А останалите 83% са отделени на нашето под съзнание, което не спира да работи и докато спим дори. Древните са знаели за потенциалът ни скрит в нас и са използвали различни катализатори, които да спомогнат на тях самите за да се извисят.
Да се въздигнат на други честоти, а защо не за да подчиняват хора и зверове като Орфей например. Защо не да летят във времето и пространството или да се издигат в небето като вещиците и самодивите за който слушаме в легендите. Нима хората птици не са оставили своите следи по нашите земи? Нима Божествата от Гръцката митология не са били божества на прототраките и на тях не им се преписват такива качества? Ако древните са се измервали с божествата днес ние се самоизмерваме с тестове за интелигентност, които по никакъв начин не ни гарантират оцеляването ни в една друга среда и ако трябва да бъдем честни не бива да наричаме първобитните хора, че са били примитивни, защото бих попитал, ако животът на един академик на науките го постави в друга среда и той зависи само от това да си набере банани и плодове и да внимава да не го изяде лъв колко пъти ще се спаси с високата си интелигентност от лъвът?
Стефан Пройнов: Бих добавил, че колкото повече използваме информационните технологии толкова повече ставаме практично неспособни да оцелеем като вид. Да се върнем на стимулите и катализаторите, които са използвали древните за да се доближат до боговете.
На територията на България има хиляди следи от светилища и енергийни места за които днес градим само хипотези какво и как се е случвало там. Но има и други стимули и катализатори, които отключват скритите ни способности като моноатомното злато, което се среща в природата. Българските земи, които обитаваме са най-богати на злато, защо да няма и този бял прах около нас на който се преписват свръх естествени сили? Защо, ако ние първи в света сме добивали и обработвали златото в света да не сме познавали свойствата на този химичен елемент?
Според учените нашата територия е била дъно на море, а моноатомното злато се среща в най-концентрирано в утайката заради плътността си и заради финият си състав на практика то е навсякъде около нас. Почвите у нас дават добри реколти може и то да повлиява за това!
Наричаме Добруджа – златна Добруджа заради хубавата си почва и качеството на земята, може и да се окажем прави. В областта на квантовата физика учените наскоро потвърдиха, че материята наистина може да бъде на две места едновременно.
Сега знаем, че поради квантовото заплитане частици, които са милиони светлинни години, могат да бъдат във взаимоотношения без физически контакт, това дава много отговори, но и задава много въпроси. Древните описват божествата в истории и действия, които надхвърлят нашето конвенционално ни възприятие. Този вълшебен бял прах, който е в недрата на земята може да се появи при нас по различни начини при вулканична дейност или природни катаклизми. В историческите справки са многобройни имената и местата където се среща. В древната Месопотамия, са го наричали Шен-ан-не или „огнен камък“ е произведен от злато и платина.
В древен Египет, където е кръстен mfkzt (бял прах от злато), те е бил прерогатив на фараоните. Виждаме по филмите на Холивуд как Нефертити е била покрита със златен прашец.
Един от многото текстове, които се отнасят до него, е на пирамидалната гробница на цар Унас в Сакара. От Вавилон до Тива и по-късно в Атина, само думата се променя, днес Ormus, Manna, Ka, Philosopher’s Stone. На латински – (lapis philosophorum)Описанието на свойствата на това екзотично вещество остава отвъд възрастта. Всички велики умове, които са се занимавали с алхимия не са се мъчили да превърнат оловото в злато заради алчност, а да променят молекулярната структура и да създадат моноатомното злато, защото здравето и безсмъртието струва повече от метала. Ако на моноатомното злато се преписват такива характеристики и способности. Може би дефиницията на Карл Густав Юнг, при изследването на алхимически трудове, стига до извод, описан в предговора към превода на „Тайната на Златното Цвете“, че „философският камък“ е метафора за намирането на ядрото на личността, а „превръщането на обикновени неща в злато“ – умението да се управлява вътрешната жизнена енергия.
Стефан Пройнов: Може би нашите изследователи, археолози и историци трябва да потърсят тази частица в древните пластове на създателите на първата цивилизация по нашите земи тя би дала отговор кой сме и какво сме дали на света. Дали при разселването по време на потопа не сме отнесли древното познание и на Шумерите и в Египет и на северните народи. Все пак доказано е, че по нашите земи е първото технологично обработено злато в Европа и света.
Според анализ на университетите в Оксфорд и Дърам, Великобритания – от над 40 проби с Въглерод-14 (14C) – 4600 – 4400 г. пр. Хр. И ако Варненският халколитен некропол, който близо 7 000 години е пазил най-старото обработено злато в света, днес е потънал в боклуци и превърнат в сметище някак си оспорва тезата, че ние сме наследници на най-раният родово-общинен строй, с което се обозначава първата обществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага.
Но именно тук се доказва първата на йерархия.
Доказва най-ранната форма на съзнание. Тя възниква в рамките на родово-общинския строй.
Днес ние не търсим философският камък, които може да реши проблемите с изхранването и медицинските проблеми на човечеството и промяната на човешкото съзнание. Ние не търсим как да възстановим връзката си с Божествената си същност и личностно изграждане и изграждане на и въздигане на нацията и народът си. Ние се превърнахме в народ, които оставя своят културен отпечатък в поредният културен слой разказваш на идните за златото и философският камък и какво сме дали на света, може би?
Дали сме им знание и мъдрост за да се върне днес при нас бали с боклук.
Стефан Пройнов: Сподели на стената си, ако не те е срам, може друг поне да се засрами?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
