Стефан Пройнов: Фалшификатите на Истрия Една от най-раната йонийска колония на добруджанския черноморски бряг (днес на брега на езерото Синая, Румъния). Основана е в средата на 7 век пр.н.е. от колонисти от град Милет (според данните от Евсевий Кесарийски, възможна година на основаването е 657 – 656 пр.н.е., а според П.
Скимнос за година на основаването може да се смята 630 пр.н.е.). Градът съществува цели 14 века, до VII век. Хистрия е най-старата гръцка колония по западното крайбрежие на Черно море и една от първите отвъд Босфора. Наречен е на река Истър (днес Дунав). Контролът на търговските пътища е важен, а Истрия е контролирала товарите, които се отправят по река Дунав навътре и навън от нея. Така стокообменът достига по реката и в дълбочина. Истрия е възлово място от където търговците идващи от Скития, Мизия, Дакия и племената населяващи днешните земи на Германия, Австрия и Сърбия са можели със салове да пренасят товарите си до черноморският град където да заменят за зърно, вино, сол, подправки, съдове и оръжия идващи от Атина и земите на днешна Турция.
Разположена стратегически, колонията си развива като проспериращ търговски център до I век пр.н.е., когато е разорен от гетите. Скоро след това градът влиза в очертанията на Римската империя и през 134 г.сл.н.е. за него съобщава Ариан в своето съчинение „Обиколката на Черно море“, като посочва, че Истрия отстои на петстотин стадия от петото устие на Дунав. През този период градът отново просперира, докато не е повторно разрушен от готите. Във времето на Средновековната българска държава в района възниква крепостта Гросея, разрушена при турското нашествие в ХІV в. Монетите сечени в Истрия на реверса имат Орел сграбчил делфин, което доказва, че делфините са в Черно море още от 6-7 век преди новата ера.
Стефан Пройнов: Днес искам да Ви запозная с едни фалшификати на сребърните монети с номинал драхма на град Истрия, които са фалшифицирани в огромни тиражи от фалшификаторската мафия през 90-те години. Матриците са правени на ръка и иконографията им е много близка до истинската. Прави впечатление, че има изключителна детайлност на перата на орелът, такива детайли са възможни само при ръчна изработка с финни изрязващи калеми. Монетите са толкова добре направени, че само просветените, че това са фалшификати са знаели за тях и са ги познавали основно по формата на гурта на монетата, защото имала леки ръбове.
Стефан Пройнов: Над 50 000 бр. са били произведени и захабени в барабани с абразиви и после допълнително патинирани така, че да изглеждат в групова находка със зелен окис по тях. 
Стефан Пройнов: Спомням си времето когато само за ден беше изкупено над 300 килограма сребро от пазара, такива сделки правят впечатление. Хората, които доставяха злато и сребро на фалшификаторските школи се брояха на пръсти и само се казваше, че се подготвя голяма измама. За съжаление Основният организатор поръчител и производител не е сред живите.
Днес и затова няма да го споменаваме, но тази фалшификаторска школа у нас работеше с най-голям размах и се тиражираха големи количества фалшификати основно за измами в Европа и зад океана. Този тип монети всяка една от тях се предлагаше на пазара в чужбина по няколкостотин долара и нумизматичният пазар ги пое без видими сътресения, без да се повлия на цената им така се породила нужда от още един транш от над 35 000 бр. да се произведе, които се продаваха на цена като реплики достигаща до 35лв. за брой. Ето как няколко милиона влязоха в ръцете на Мафия, а продажната им цена надмина няколко десетки милиона. Фалшификатите на Истрия произведени в гр. Варна влязоха тихо-мълком в хиляди колекционери, търговци, Аукционни къщи и нумизматични колекции.
Стефан Пройнов: Днес все още виждам такива екземпляри да се продават на цени 500-750 Евро на пазарите за антики, вече всяка монета има своята история някой дори сертифицирани от грейдващите компании.
Стефан Пройнов: В краят на 80-те години до към краят на 90-те години България бе лидер в производството на фалшификати, които заливаха световните пазари. Днес времената са различни нито има добри майстори, нито има хора с нужните познания да направят фалшификати в такива количества, а и на пазарът има доста фирми, който издават сертификати за автентичност и работят със съвременна техника, която им позволява да правят спектрален анализ на химическият състав на метала. Стефан Пройнов: Защо Ви разказвам тази история за фалшивите иструси, защото основното количество метал, което се използваше бе от сребърните монети отсичани по времето на Княжество България и само за няколко години бяха претопени над 600 килограма сребърни монети с номинал 1,2,5 лв.
Днес колекционери и нумизмати спасяват всяка една Петолевка от чужбина на баснословни цени, а преди години фалшификаторите, бижутерите претопяваха тонове от тях затова и днес трудно се намират такива монети, защото в каталозите пише тиражите им при отсичането, но от тогава милиони екземпляри са унищожени безвъзвратно. Ето как фалшификаторите повлияха не само на световните пазари, но и на вътрешният пазар на монети. Тяхното влияние е пагубно и не само уронваше престижа на страната ни, но и доведе до от части за ръстът, които днес виждаме в нумизматиката. И ако тогава държавата удобно си затваряше очите днес също нищо не прави за нумизматите и колекционерите. И ако на времето изнасяхме фалшификати днес основно се произвеждат в Китай и Украйна. Монетите на Истрия са една малка част от милионите сребърни монети произведени от старите фалшификаторски школи, но това е една история, която е погубила друга история – тази, която ние днес издирваме парченце по парченце от целият свят.
Стефан Пройнов: Днес развалините на античния град са близо да старото българско добруджанско село Каранасуф, прекръстено от румънската власт на Истрия. 
И само на 80 километра от там бяха произведени много хиляди фалшификата с две глави и орел и делфин. По известни като монета Драхма от гр. Истрос ( Iστρος ) с Диоскурите – покровители на моряците – Драхма от провинция Мизия от древногръцкия град Истрос 380 – 330 пр. Хр. намиращ се на делтата на река Дунав. По-старите нумизмати биха потвърдили за тези наличието на тези монети.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
