Според православната църква, постът е период на ‘въздържание от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли’. Приемането на по-малко количества и на постна храна кара тялото да страда и духът да се извисява.
Постите предшестват всички по-големи църковни празници. В годината има четири по-продължителни пости – Велик, Петров, Богородичен и Рождествен. От 14 ноември до 25 декември, т.е. до Рождество Христово, продължава коледният пост. Това е най-светлият, най-радостният от всички празници в календара. Раждането на младия Бог носи надежда за обновление и по-добър живот.
Въздържанието от храна заедно с покаянието за извършените грехове и стремежа за добри помисли и постъпки подготвя християните за тейнството причастие – приемане на тялото и кръвта на Исус Христос във формата на хляб и вино с надеждата за вечен живот и опрощаване на греховете.
Българската православна църква е определила следните най-общи правила за поста:
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, за да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
Заговява се /започва се приемането на блажна храна/ след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
При постите съществуват шест степени на строгост:
всичко освен месо /Месни заговезни/
разрешаване на риба
гореща храна с растително масло
гореща храна без мазнина
студена храна без мазнина и без топли напитки /т. нар. сухоежбина/
пълно въздържане от храна
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
Пост телесен без пост духовен не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, е проникнат със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори и гледане на телевизия. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние той се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинския пост.
В народния календар всички празници и обичаи се въртят около селскостопанския цикъл. В народните вярвания постите, предшестващи Коледа, са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Това въздържание от храна и секс е временна смърт, която трябва задължително да предизвика ново раждане – или постите олицетворяват зимата, заравянето в земята на новото зърно и надеждата, че през пролетта то непременно ще покълне, т.е. това е вид отрицателна магия – чрез наложеното безплодие ще се предизвика плодородие.
Периодите на хаос – границите между сезоните, на които съответстват и четирите големи поста, се възприемат за опасни както за хората, така и за добитъка и затова те се явяват като вид пречистваща сила, която да възстанови хармонията между човешкия свят и Космоса.
Каква храна е разрешено да се яде през постите? Всичко, което е от растителен произход. Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти. Ако по време на поста има по-голям християнски празник, се разрешава риба. През коледните пости това са 21 ноември -Въведение Богородично и 6 декември – Никулден. Седмица преди причастие не се разрешава консумацята на олио и зехтин.
И все пак…трябва да се отнасяте много сериозно към постите. Трябва задължително да сте наясно със здравословното си състояние, защото ако имате здравословни проблеми, постът може сериозно да ви навреди.
Ако решите да постите обаче, направете го както е според канона. Не превръщайте поста в една обикновена диета…
Източник: krasotata.net
Вижте още на Bultimes EU
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
