Знаем ли със сигурност как се е появил човекът? Имаме ли неоспорими факти за зараждането на живота изобщо? Отговорът е не. Археологията не спира да изненадва света, изяждайки бавно поставените от нея догматични основи.
Историите на пещерата Лос Тайос и Каменната библиотека ни карат да се замислим дали хилядолетия преди нас не е имало… други хора. Златното съкровище от пещерата напомня мита за Ел Дорадо, но мъглата, надвиснала над него, превръща мълвата в мистерия.
Десетки изследователи губят живота си в търсене на златното съкровище от пещерата Лос Тайос в Еквадор. Всички те вярвали, че дълбоко в подземните тунели съществуват книги, които не само че са от чисто злато, но и носят познание от непозната раса. Според тях те съдържали историята на всички цивилизации, съществували някога на Земята.
През 1976 г. изследователи започват щателни проучвания на пещерата. „Това е една от най-мистериозните експедиции, осъществена някога в историята на съвременната ни цивилизация“, заявява анализаторът Петър П. Симеонов от независимото студио „PESHAKOFF“. Според него засенчването на всякаква информация относно експедицията през 1976 г. е основателно, защото намереното там противоречи изцяло на историята и съвременната наука. Целта на експедицията е най-голямото съкровище, познавано някога – златни артефакти, разказващи за истинския генезис на човешката цивилизация.
През 1964 г. капитан Петронио Харамио от армията на Еквадор влиза в контакт с племето шуар. Това е коренното население, на чиято територия се намира пещерата с тайнствените галерии. След дълги усилия капитанът спечелва доверието на племето и хората го отвеждат на своето свещено място, което се оказва именно в пещерата Лос Тайос.
Откритието, на което самият кап. Харамио не могъл да повярва, било огромна изкуствено създадена – не ясно от кого – галерия във вътрешността на пещерата. В единия й ъгъл Харамио засвидетелствал съществуването на статуетки и артефакти с неясен произход. Встрани в скални низши видял наредени странни метални листове от злато, инкрустирани с необичайни надписи. Това го изненадало, защото племето шуар никога не е имало писменост. За самите тях знаците били непознати. Оказва се, че жреците от племето са пазители на съкровище чиято същност те не познават. След „обиколката“ шаманите извели кап. Харамио, но той загубил ориентация и не успял да запомни пътя до галерията с артефактите.
Капитанът дълго пазел в тайна случилото се. След време той се запознал с унгарския аристократ и любител пещерняк Януш Мориц и му разказал за находката. Така унгарецът през 1969 г. организирал експедиция, по време на която при пропадане на скална маса открил входа за подземните галерии. На височина около 800 метра в труднодостъпната местност по северните склонове на планинската верига Кордилера дел Кондор в Еквадор, Мориц направил своето откритие. В клетвена декларация от 8 юли 1969 г. той заявил, че е разкрил зала във веригата от пещери, в която се натъкнал на, както той я нарича, „Металната библиотека“. В същата декларация Мориц изрично подчертал, че се срещнал с президента на Еквадор, който подписал за концесия, позволяваща му пълен контрол над това откритие. За разлика от кап. Харамио, Януш Мориц извадил нотариален акт за това, което е намерил. Той го представил на правителството, за да насрочи втора експедиция с цел да изследва пещерата официално.
Въпреки документа, кабинетът на Еквадор чрез военното си министерство организирал самостоятелно втората експедиция. В нея по неясни обстоятелства взел участие и най-известният поддръжник на теорията за древните астронавти – Ерих фон Деникен. По това време той шокирал света с книгите си „Спомени от бъдещето“ и „Завръщане към звездите“. Подготвял и трета със заглавие „Златото на Боговете“, която да разкаже именно за разкритията в пещерата Лос Тадос. Деникен забавил публикуването й, защото не бил проучил изцяло фактите, за които пише. Той провел собствено разследване в Еквадор.
Недалеч от пещерата Лос Тадос се намира градчето Куенка. Там в едно училище за сираци работел салестинският италианец Карло Кроци, познат на местните като отец Креспи. Заради дългогодишната помощ, която оказвал на бедните хора и децата от племето шуар, жреците му подарявали за благодарност странни предмети. Отецът складирал даровете в едно от помещенията на черквата си. Те представлявали големи парчета злато, големи златни листа, фигурки и артефакти. Събираните през периода 1927-75 г. предмети наброявали над 5000.
Отец Креспи представил тази колекция на писателя Ерих фон Деникен, който със събраните факти допълнил книгата си. Деникен направил заключението, че артефактите и писмеността по тях са дело на доста напреднала и непозната предколумбийска култура, чиито останки се намират в неоткрити до този момент пещери дълбоко в джунглата и в галерии в недрата на южноамериканския континент.
Единственото доказателство за съществуването на колекцията на отец Креспи е документалният филм на шотландския изследовател Стенли Хол. В него се вижда как отецът приветства изследователя и му представя абсурдното количество от златни предмети.
„Над четиридесет години старият свещеник събира и прави музей в задния двор на черквата си“, разкрива Стенли Хол. Изследователят успява да зърне, докосне и заснеме съкровището. Златните плочици, част от предполагаемото съобщение от Боговете, са изписани със странни символи. Други изобразяват познати в египетската култура символи като грифона и богинята на любовта Хатор. Срещат се сюжети от Месопотамия, Вавилон и шумерската цивилизация. Но какво правят в Еквадор?
Днес от разсекретени документи се разбира, че Стенли Хоу е бил агент на британското разузнаване. Оказва се, че заснемането на филма с отец Креспи в Еквадор е било с цел да се извлече повече информация за пещерата Лос Тадос. По-късно тя щяла да бъде използвана за локализиране на точното местонахождение на галерията в пещерата, за да се изземат всички артефакти.
Хоу не пристига сам в Еквадор. С него идват висококвалифицирани учени от университета в Единбург, агенти на британското разузнаване, масони, мормони и изненадващо – астронавтът Нийл Армстронг. Тази последна експедиция до пещерата е платена изцяло от Английската масонска ложа. Смята се, че всички предмети в пещерата са били изнесени и пренесени в САЩ, където са анализирани от научни екипи. Изчезва и цялата колекция на отец Креспи. Тя е била открадната, а помещението зад малката му черква – опожарено. Защо?
Оказва се, че дешифрираните йероглифи разкриват изключително неудобна информация.
„Накратко информацията от един златен лист звучи по следния начин: Седем небесни бога дошли от звездите и създали седем човешки раси, като всеки бог отговарял за определена земя (континент – бел. авт.) и раса на планетата“, разкрива Петър Симеонов.
След експедицията около агента Стенли Хоу започват да изчезват хора. Капитан Петронио Харамио, за когото стана дума по-рано, е открит убит близо до дома си. Палеонтологът Хулио Глен, който бил против участието на английските служби, също губи живота си при неизяснени обстоятелства в автомобилна катастрофа.
Изследователят Стенли Грийс, който имал намерение да разкрие случилото се, също загива. Мистерията около пещерата Лос Тайос остава неизяснена. Но от написаното до момента от Ерих фон Деникен става ясно, че Металната библиотека е не просто нова страница за учебниците по история, но и революционна сбирка, която преобръща религията, науката и света ни изобщо.
Може би затова изчезва вдън земя?
Аналогичен случай на Металната библиотека е находката в град Ика, Перу. Това са Черните камъни от Ика, наричани още Каменната библиотека. С над 11 000 артефакта те разказват картинно за съществуването на висша разумна цивилизация, която е дошла на нашата планета преди милиони години. Тази колекция е собственост на д-р Хавиер Кабрера – декан на Медицинския факултет към университета в Лима.
Черните камъни са с различен размер. Върху тях са гравирани изображения чрез технология, която е непозната на днешната наука. Във вътрешността на нарезите няма следи от сечиво или острие, което озадачава научния свят. Д-р Кабрера посвещава 40 г. от живота си в изследване на необичайния археологически феномен. Към колекцията проявява интерес кралица София Гръцка. Тя получава възможността да постави голям камък в имението си в Мадрид.
На 12 март 2003 г. в испанския Институт за физична химия „Рокасолано“ е направен анализ на находките – определяне възрастта по метода въглерод-14. „Карбонатите (въглеводородите), съответстващи на получения резултат, са показани в ТАБЛИЦА 1, според която моментът на образуването на този материал е преди 99 240 хиляди години (+/- 8 658 хил.г.)“, е заключението на учените.
Датирането на камъните е на приблизително 100 хил. години. Тезата за съществуването на разумна цивилизация тогава противоречи на конвенционалната ни наука. Хомо сапиенс, по данни на съвременната наука, се е появил преди 70-60 000 г., което означава, че графиките върху Черните камъни от Ика са направени от първобитен човек. Парадоксалното е, че илюстрациите разкриват една много развита за времето си цивилизация. Изображенията носят шокиращата информация – живот на човека с динозаврите. На графиките се разпознават и медицински интервенции: сърдечна и мозъчна операция, като и двете се извършват със съответните инструменти. Сърцето е гравирано подробно с всички камери, предсърдия и кръвоносни съдове. Представени са съвременни за нас инструменти – далекоглед (телескоп). Още по-голямо впечатление прави един друг камък, който представя Земята през очите на Космоса.
Континентите са 8, като категорично се разпознават Северна и Южна Америка но присъствието на осми континент прави препратка с Всемирния потоп и потъналата Атлантида.
На друго изображение е представена спиралата на ДНК, спусната от небето. „Това недвусмислено говори за намесата на извънземния разум в създаването на човека“, разкрива д-р Хавиер Кабрера. Според него тези същества са напуснали планетата ни преди голям планетарен катаклизъм.
Преди 100 000 г. на Земята е живяла развита цивилизация, основана от гиптолитния човек (човекът, дошъл от звездите), смята изследователят. Същества с телепатични способности и неограничени познания по медицина, астрономия и биология са дошли преди достатъчно време, че да живеят с динозаврите, вярва д-р Кабрера.
Източник: standartnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.