Стефан Пройнов: Траките са умеели да използват енергията между космосът и Земята и са правели своите светилища именно на такива места. Скалните масиви като антени са били използвани за да се използват енергийните потоци към и от космоса. По време на гръмотевична буря траките имали обичай да излизат на открито и да пускат по една запалена стрела към небето.
По този начин те показвали на бог Зевс (сред траките наричан още Сбелдтурдос или Гебелеизис), че не ги е страх от него и че те самите са господари на собствения си живот и съдба. Този ритуал се свързва още с мита за змеебореца и показва как богът-гръмовержец, въоръжен със своите стрели-мълнии, побеждава силите на хаоса, приели облика на страховит змей или дракон. Тъй като чудовището често се отъждествява с буреносните облаци, то стрелбата срещу небето е израз на противопоставянето между вечните врагове.
По време на този ритуал ролята на бога се приема от тракийските царе или герои, които стрелят към небето. Макар и Траките първи в света да са добивали злато и метали те са отдавали по-голяма почит на невидимият свят не на материалният. Тракийските погребални могили показват един ненадминат материален стандарт, но тук става дума за предмети и градежи с окултен предмет на действие самите гробници са строени така, че са се използвали и като светилища, които акумулират енергия от космосът и земята, които има за цел да спомогнат за прераждането на погребенията.
Стефан Пройнов: Пеласгите като приемник на древното знание от отминали цивилизации също са предали тези познания на идните. Според мен погрешно се вярва за цикличността на прераждането на душите за което се говори, че има цикъл на живота, в които една душа не може да се прероди два пъти в едно и също време. В Египет жреците са имали такова познание където са прехвърляли една душа в друго тяло говори се за книгата на мъртвите където е описан целият ритал на тази реинкарнация и то контролирана. Стефан Пройнов: Възможно е според мен именно с това се борят Екзорсистите в християнството – когато в едно тяло има вселено друга душа- демони. Именно за това познание е знаел Орфей се опитва да я спаси от подземното царство. По някое време той решaва да слезе в царството на мъртвите. Версията на мита на Овидий не обяснява решението му.
Всеки друг смъртен би умрял, но Орфей отива там, защитен от боговете. Плава през Стикс, покрай призраците и душите на непознати хора. Очарова кучето Цербер, пазителят на царството на мъртвите. Орфей се явява пред бога на подземния свят Хадес и съпругата му Персефона. Орфей свири на лирата си, разтопявайки сърцето на самия Хадес, който казва на Орфей, че може да вземе Евридика със себе си, но при едно условие: тя ще го последва, излизайки от пещерата на подземния свят, но той не бива да я гледа, преди да напусне царството на мъртвите, в противен случай ще я загуби завинаги.
Мислейки, че това е проста задача за такъв търпелив човек като него, Орфей е възхитен. Той благодари на боговете и отива да се възнесе обратно в света. Въпреки това, не чувайки стъпките на Евридика, той започва да се страхува, че боговете са го заблудили.
Евридика всъщност е зад него, но като сянка. Тя трябва да се върне към светлината, за да стане отново пълноценна жена. Само на няколко крачки от изхода Орфей загубва вяра и се обръща, за да види жена си зад себе си и нейната сянка е хвърлена обратно в царството на мъртвите, този път завинаги. Все пак това е лирично обяснение на една реинкарнация на една душа тази на Евредика. Орфизмът е познание за вълната на живота и познанието на космосът едно загубено познание, което е приближавало древните траки до небесата и светлината не до мрака и материализмът.
Стефан Пройнов: Има до наши дни запазена приказка за тракийският заем: „На земята вземам, на небето връщам”. Днес хората са все повече материални, което ги отдалечава от мисията на душата им на този свят. Къде живее душата в нас?
Според Стефан Пройнов душата живее в кръвта ни в сърцето ни именно от там идва приказката „слушай сърцето си”, което на практика е да се вслушаш във вътрешното си Аз. Дефинирането на думата „душа“ може да бъде индивидуално съзнание, което е нетленно и се преражда, носейки опитът от предипли реинкарнации.
За съжаление закърняването на съзнанието ни и материализмът ни ни отдалечават от еволюцията на съзнанието ни това за което сме дошли н тази планета. Днес сме свидетели на опитите на нов еволюционен скок, манипулирайки телата ни, но душите са важни. Но в тази мутация на ценностите се мутират и телата ни, а утре в какви тела ще се преродят древните души.
Тракийските светилища са ключ на информационният поток, който трябва да бъде изследван. Не случайно познанието се крие, защото днес ние не сме добрали на нивата на древните ни прародители в духовен аспект и само можем да се чудим как огромни късове скали са поставени тук-там маркирайки енергийни потоци.
На територията на страната ни има най-много енергийни центрове от която и да е държава по света не случайно древните са избрали земята ни друг е въпросът какво ще завещаем на идните.
Стефан Пройнов: Орфизмът включва в себе си и начин за прехвърляне на една душа от едно тяло в друго и така е приближавал човека до божественото безсмъртие, защото душата е безсмъртна само опаковката се сменя, тя е тленната. Но как са запазвали паметта е въпрос на който дълго време ще търсим отговора?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
