Стефан Пройнов: Римската история е добре документирана. Има обаче едно странно изключение.
Стане ли дума за трако-илирийските императори, данните се оказват оскъдни, неясни и трудно достъпни. Явно данните за някои неиталийиски императори са били неудобни някому, затова и след време се “позагубили при преписването”.
Ако тези народи действително бяха изчезнали, това щеше да е много удобно, защото мъртвите не пречат на никого. За сметка на това живите наследници рано или късно ще предявят претенции за своето. Страхът от наследниците на траки и илири става причина за укриване на исторически свидетелства. Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военноначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последния римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и страхопочитанието на противниците си.
Грандиозни факти от българската история, които са били дълги години премълчавани от нашите учени. Световните интереси са диктували друго – да се покаже на цял свят, че сме татаро-монголи, а не наследници на велик народ създаващ свои и управляващ и чужди империи или както Прокопий нарича дедите ни – римляните от Тракия, че от земите на българите идват хората ковали древната история.
Древните ни родители са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, и Калоян, който спря похода на кръстоносците, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години потисничество не могат да сломят духа на боговете на войната.
Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си. Предците ни са правели подвизи всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да отстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда. Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!
Гай Юлий Вер Максимин, известен като Максимин I Тракиец.
Максимин е първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 г. в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът „Тракиецът“ показва ясно към кой етнос е принадлежал. Баща му се казва Мичо, майка му – Абаба. През тригодишното си управление (235-238) не стъпил нито веднъж в Рим. Резидирал в Мизия. Български автори споменават Максимин като „български кесар“.
Гай Галерий Валерий Максимиан, понякога наричан Арментарий.
По произход той е пастир воловар, тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Гордеел се с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за тетрарс. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан – Галерия Валерия и получава управлението на Египет, а по-късно и на Балканите и земите край Дунав.
Гай Валерий Галерий Максимин, по-известен като Максимин II Дая, е римски император през периода 308-313 г.
Той е племенник на Галерий и негов телохранител. Родом е от Мизия, от село в околностите на дн. Гамзиград, Сърбия. Наричан е с прозвището Дая или Даза (овчар), поради селския си произход. Необразован и неопитен Максимин Дая е издигнат за младши съимператор с титлата „цезар“ от чичо си, тетрарха Галерий.
Ветранион (300-356) – римски император, издигнат от дунавските легиони.
Ветранион получил владетелска диадема изпратена от Констанций II. Целта била да се забави узурпатора от запад. Виждайки, че силите на опонента му го превъзхождат, Ветранион изпратил послания за мир. Отказът на Констанций II довел до среща между владетелите край Сердика през 350 г. За целта била построена платформа между двете войски, където да се срещнат владетелите.
Флавий Валерий Констанций, е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан. Наричан е с прозвището Хлор (бледия).
Той е е баща на Константин Велики. Роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданици. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.
Флавий Валерий Аврелий Константин, известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Роден е в Мизия, той не е грък или римлянин, а тракиец. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император.
Валерий Лициниан Лициний или Лициний I е римски император през 308-324 г. Победен и детрониран от Константин Велики след две междуособни войни.
Лициний е съратник и близък сподвижник на император Галерий и бива избран от него за съимператор, с цел да противостои на появилите се претенденти Константин и Максенций. Лициний получва ранг на август на 11 ноември 308 г. и е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония.
Флавий Клавдий Юлиан е римски император от 360 до 363 г. Той е племенник на император Константин I Велики и е последният владетел от Константиновата династия.
Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).
Флавий Маркиан е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 година.
Маркиан, романизиран тракиец по произход, е син на войник. Постъпва в армията млад и започва кариерата си като обикновен пехотинец. По-голямата част от живота си прекарва в походи. През 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попада в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гейзерик, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император.
Марк Аврелий Клавдий, Клавдий II Готски е римски император за по-малко от две години (268 – 270 г.).
За краткото време през което управлява успява да започне възстановяването на политическото и военно могъщество на Рим. Ползва се с голям авторитет приживе и по-късно е обожествен. Клавдий е ренегат от Мизия – бил е командир на илирийска конница. Исторически извори отбелязват огромната му физическа сила и жестокост – можел е с един удар да избие зъбите на кон.
Флавий Клавдий Йовиан е римски император в периода 363 – 364 година. Родом е от Сингидунум (дн. Белград). Управлява около 8 месеца.
Йовиан е командир на императорската гвардия, който става император и наследява титлата август, след като Юлиан е смъртноносно ранен в битка срещу персите и умира на 26 юни 363 година. Йовиан е избран от военачалниците поради отказа на префекта Салуций да поеме властта.
Флавий Валерий Лъв, известен като Лъв I Тракиец, също още и като Лъв Бес, или Лъв Велики е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Родом от тогавашната провинция Дакия Аврелиана (предишната провинция Мизия) със столица дн. София. Идвайки в Константинопол на младини първоначално отворил месарница където работил заедно с жена си Верина и получил прозвището Макела (месаря). Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.
Юстин I се издига във византийската армия и идва на трона, въпреки факта, че е неграмотен и почти на 70 години, когато взима властта. Счита се, че не е знаел дори как да се подписва на държавните документи. По произход Юстин е македонски селянин, потомък на романизирани траки. Докато е млад Юстин се препитава като свинар. Постъпва в армията и благодарение на своите способности се издига в дворцовата гвардия, става генерал и получава поста началник на императорската стража.
Стефан Пройнов: Още много може да се говори за корените на много императори и влиятелни мъже и жени с Български произход.
Добавете вие някой като Спартак или Максимин тракиеца …
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
