Съвременни учени пренаписват предисторията на европейските народи. Анализи на древна ДНК показват, че генетично всички те са наполовина скотовъди-ямници. Те са се преселили от южноруските степи в Европа преди пет хилядолетия. И това, вероятно, е било най-мащабното „нахлуване“ в Европа. Осъществено е от народите на ямната кулутра.
Талиги, с впрегнати волове, скърцат и затъват в глинестата почва. Грубото вълнено покривало е подгизнало, под него е задушно и влажно. Край стенещата талига бавно вървят мъже и жени, понесли децата. На свечеряване те ще спрат, ще си устроят временен бивак, а на следващата сутрин ще поемат отново на път. Трябва да открият нови пасища за добитъка си. Защото на предишното място многобройното племе вече не може да се изхранва.
На запад има много равнини с тучна трева и езера, пълни с риба. От земеделците, които срещат по пътя си, може да вземат зърно, тъкани и украшения, които да разменят за своите стоки: керамика и костни сечива, както и нелоши метални оръжия, които техните майстори са се научили да изковават. През зимата, когато работата ще бъде по-малко, ще сформират отряди от млади мъже и жени и ще ги пратят да разузнаят новите земи, които лежат напред.
Вероятно точно така са се преселвали древните обитатели на степите край Каспийско и Черно море. Те не строят градове и селища, не обработват земята. Но умеят да издялат колела от цели късове дърво, да направят и талиги. Защото, да се пасат стадата от овце, волове, коне, трябва да се преместват на нови пасища, а затова са необходими средства, с които да се придвижваш. Степните жители все още не са усвоили ездата, нямали са и никаква писменост.
Древните скотовъди са погребвали своите мъртви в големи ями и затова археолозите наричат културата им ямна. Покривали вътрешността на ямата с рогозки, оплетени от различни растения. Полагали покойника по гръб със сгънати в колената крака, а под главата му подлагали възглавница от треви. Обсипвали го с охра и му оставяли глинено гърне с храна; поставяли и украшения, изработени от кост, медни ножове, пластини и кремъчни сечива. Отгоре ямата е покривана с дървени трупи и насипвали хълм – курган. В степите курганите са служели за ориентири, нещо като своеобразни указателни знаци.
Всичко, което е известно за представителите на ямната култура, сме научили от тези погребения в кургани. Погребалният обред свидетелства, че тези хора са имали много развити представи за задгробния живот. Древните пастири са били с европеидна външност: светла кожа, кафяви очи, високи на ръст, стройни. Хранили са се с месо и млечни продукти, към които са добавяли диворастящи зърнени култури, били са умели в риболова. Простата диета и чистият въздух са ги дарявали с относително продължителен живот – средно са живеели около 60 години.
Представителите на ямната култура усвояват обширни пространства в степите, включително и днешната Саратовска област в Русия. По-влажния, отколкото в момента климат, им предоставял обилна паша за животните. Скотовъдите процъфтяват и числеността им става прекомерно голяма. Затова и поемат на път през степния пояс, простиращ се да