Казват, че Нерон е запалил Рим за да се вдъхнови, но това не е вярно. Стефан Пройнов: Древният величествен Рим е направен от масивни каменни монолитни градежи. Камъкът не гори. Горят гетата, горят кварталите с дървени постройки там където са бедните, но онези бедни, които не работят, а и онези, които не искат да работят. Работещите бедни и робите са живели в именията на богатите, във вилите на аристократите, в постройки за поддържащият персонал и стопански такива.
Стефан Пройнов: Дори робите тогава са имали по-малко отговорности от днешните работещи. Робът е имал право да си вземе жена за да раждат деца, деца родени в робство са още роби. Робите не са заплащали за храна, вода и покрив над главата си, а за тези неща господарят им е имал грижа. Ако роб се разболее господарят му е заплащал на лекар или ако не е било рентабилно го продава или го оставя да умре. Днес работещите за мизерни заплати заплащат ток, вода, храна, дрехи и лекарства. Плащат за всичко – за домовете си, за всичко, а когато се разболеят и нямат пари да си платят на лекар умират.
По времето на Нерон Рим е бил най-големият град в света и е бил най-големият притегателен център в света нормално е за да се развива градът като императорът се грижи за своят град. Трябват по модерни квартали. Квартали с вода и павирани улици, квартали с масивни многоетажни сгради, в които да се нанесат заможни желаещи идващи от провинцията. Терените са били в оскъдица, а там някакви хора не работят и не плащат данъци са получавали всеки ден каруци с хляб и храна отдали се на разврат и алкохол и пороци заемащи едни доста големи терени зад стените на Рим.
Нима днес няма прослойки, които паразитират системата? Нима днес няма хора, които живеят на гърба на държавата без да плащат данъци и нищо не създават, нищо не допринасят освен за увеличаването на вредните емисии, издишвайки въглерод хора, които само хабят храната и на земята ни благата. Някак си имам чувството, че днес живеем в ерата на Нерон и ако тогава пламъците са решили проблемът днес средствата са други, но мотивите са същите.
Вече над три поколения не работят и са горди с това. Поколения наред не се учат и не допринасят с нищо освен с повишаване на престъпността. Какво очакваме да се случи с тези хора днес? Ако Рим е бил пренаселен днес планетата е пренаселена. Ако Рим бил в пламъци то днес планетата е в епидемии, вируси, а редуцирането става през ваксини, бактерии, замърсена храна и вода през въздухът и ред други начини. Не става с един пожар или една война, но става по начинът на Нерон с контролирана селекция с редуциране на онзи материал – лошият.
Стефан Пройнов: Кварталите след пожара са били на ново изградени с добро водоснабдяване, почти на всяко кръстовище имало чешма. Построени са били пожарни станции, а улиците павирани, навсякъде имало гостилници и бани. От пепелта е възкръснал един масивен и монолитен град толкова масивно построен та руините му могат да се видят и хиляди години след неговият залез. Дали обаче днес след този контролиран мрак някой ще изгради нещо впечатляващо се и вдъхновяващо се? Дали някой ще построи по-добър икономическо социален строй. Не виждам визия в бъдещето докато при Нерон е имало такава. ЗА личността на Нерон най-често е свързвана с тирания и екстравагантност. Той е известен както с редица убийства, включително и тези на майка си и доведения си брат, така също и като императора, който „свири, докато Рим изгаря“. Пак той започва първите масови гонения на християните. Неговото управление се характеризира с прахосничество и популизъм. През 68 г. военен преврат сваля Нерон от престола. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68 г. Но никой не говори за пристанищата и улиците, които е построил никой не говори за търговските улици и развиването на мореплаването и Морската търговия, никой не говори за акведуктите и модерното масивно строителство. Наричан е диктатор, а днешните диктатори какво построиха? Днешните диктатори мислят ли за утрешният ден на вашите деца? Дали сме в ерата на Нерон не знам, но мога да Ви кажа след Нерон е имало Рим, но след сегашните не знам какъв свят ще има?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
