Средновековието или Средните векове се нарича един от трите периода от схематичното разделяне на европейската история. Те са: Античност, Средновековие и Ново време. Счита се, че то започва през 395 година, с разделянето на Римската империя на Източна и Западна. И завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Съвременните хора свързват този дълъг над хилядолетие период с мизерия, глад, болести и войни. Но се оказва, че някои от тези предубеждения не са напълно верни.
Част от митовете, свързани със Средновековието, се дължат на философията на отричане по време на последвалото го Просвещение. Тогава било модерно да се критикува почти всичко, свързано със Средните векове. Вижте няколко интересни факти за този отричан и мразен период от историята на човечеството.
Мит 1: Смъртното наказание било нещо обичайно през Средновековието
Независимо от това, че много хора считат Средновековието за период, белязан от ежедневни смъртни наказания, това е времето, в което се оформя европейската правосъдна система. А според историците присъдите всъщност са били доста справедливи. Смъртното наказание не е било считано за нещо тривиално, а за крайна и строга мярка за престъпленията. То се прилагало само при престъпления от рода на убийство, шпионаж и палеж. По времето, когато кралица Елизабет I започва да използва смъртното наказание като начин да се отърве от опонентите си, Европа вече навлиза в следващия период от своята история. В Средните векове не се наблюдавали и толкова публични екзекуции. Това по-скоро се опитват да ни внушат от филмите, правени за този период. Според историците екзекуциите рядко се правели пред обикновеното население, а били запазвани за отбрано общество от богаташи. Освен това най-често използваният начин за изпълнение на смъртното наказание било обесването, а не изгарянето.
Мит 2: Бедните почти измирали от глад
Това твърдение е напълно погрешно. Селяните, които се занимавали с физически труд получавали всеки ден овесена каша и хляб, заедно с чаша пиво. Към храната им обикновено били включвани и сухи меса, сирена, плодове и зеленчуци. По онова време хората отглеждали и пчелни кошери за мед. Що се отнася до богатите хора, те ядели повече овче и телешко месо. Използвали подправки, които бедните не можели да си позволят, и разполагали с повече ястия на масата си. Това обаче не означава, че бедните прослойки като правило са оставали гладни – те просто са се хранели с повече растителна храна и в по-малки количества.
Мит 3: Селяните живеели в къщи със сламени покриви, заедно с животните
Първо, сламените покриви през Средновековието не са били направени от сламени снопи, вързани една към друга и проснати върху покрива, а от изплетени сламени рогозки. Освен това този тип покриви не били предпочитани само за къщите на бедните – заради своята практичност те били традиционен детайл от архитектурата дори върху замъците и богаташките имения. Някой английски домове и до днес са с такива покриви. Що се отнася до животните, те не били пускани съзнателно вътре в къщата, а ако някое от тях влезе в дома, то било изкарвано навън.
Мит 4: Средновековните хора не се къпели
Това не само е един от най-големите митове за Средните векове, но е и мит, който създава множество други лъжи – например, че църковните благовония са създадени с цел да прикриват неприятните миризми на хората в църквата. Този ритуал обаче води началото си много преди Средновековието, още от времето на Стария завет, когато тамянът се използвал в ранните християнски ритуали. Всъщност в този период градовете обикновено разполагали с обществена баня, а хигиената и чистотата били на почит. Къпането дори се включвало във важни традиции, свързани например с рицарството. Имало доста хора, които се къпели всекидневно, макар други да използвали баните по-рядко. Тъй като не разполагали със съвременните водопроводни удобства, хората трябвало да загряват сами водата за къпане.
Мит 5: Средновековните селяни работели почти без почивка
Да, средновековните селяни работели здраво, защото това бил основният начин за изкарване на прехраната, но те разполагали и с достатъчен брой празници – религиозни и светски, които включвали танци, пиене, игри и турнири. Някои от игрите, разпространени в Средните векове, се харесват и до ден днешен – шах, игра на зарове, ‘сляпа баба’.
Мит 6: Средновековието е период на пълно насилие
В човешката история винаги е имало насилие, включително в Средните векове, но тогавашните жестокости не могат да се сравнят с тези на Новото време – например Сталин и Хитлер. Повечето хора живеели спокойно живота си, без да срещат насилие. Съвременните историци признават, че дори Инквизицията не е била толкова жестока, колкото се опитват да ни вменят филмите. Съвремието включва геноцид, масови убийства и серийни убийства – неща, почти нечувани преди периода на Просвещение. Всъщност Средните векове могат да се ″похвалят″ само с двата серийни убийци, познати на широката общественост – Елизабет Батори и Жил дьо Ре. За да оборят мрачната слава на Инквизицията, историците се опират на статистики – 826 официални екзекуции, направени за над 160-годишен период, при 45 000 съдебни процеса.
Мит 7: Жените през Средновековието нямали никакви права
През 60-те и 70-те години на миналия век процъфтява идеята за потисничеството над средновековните жени. Ако обаче се замислим, веднага ще се сетим за няколко жени от Средните векове, които са останали в историята – на младата Жада Д’Арк бива даден пълен контрол над френската армия, а нейното падение се дължи не на полови, а на политически причини. Хилдегард от Бинген пък е била всестранно надарена немска абатиса, монахиня, мистик, писателка и композитор от епохата на Средновековието, чиито съвети били ценени от крале, папи и лордове. Елизабет I управлява Англия и Ирландия за период от 44 години, други държави също имали в управлението си жени. Освен това философията на кавалерите и рицарите изисквало от мъжете да третират жените с огромно уважение.
Мит 8: Всички вярвали, че Земята е плоска
Не само че повечето хора не вярвали, че Земята е център на Вселената, но още преди Галилео Галилей да бъде обявен за еретик, Коперник нанася удар върху този мит чрез своята хелиоцентрична система за строежа на Вселената, без да бъде наказан за това. Немалко историци даже се съмняват, че по време на Средните векове е имало много образовани хора, които оспорвали сферичността на Земята, като се предполага, че повечето от тях са знаели приблизителната й обиколка.
Мит 9: Средновековните хора били груби и невежи
Най-вече заради холивудските филми съвременните хора смятат Средновековието за време на невежество и религиозни суеверия. Водещи историци обаче отричат да разполагат с доказателства за това. Науката и философията се развиват сериозно в този период, а из Европа действат множество университети. В този период се създават цял куп произведения на изкуството, музика и литература. По онова време творят философът Боеций, писателят Джованни Бокачо, поетът Данте Алигиери, ученият Франеско Петрарка, философът Николо Макиавели и други. Строените в Средновековието катедрали и замъци и до днес будят възхищение у хората с прецизната си конструкция. Средновековната медицина била доста примитивна, но била със стройна структура, отворена към нови идеи
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
