Почитан като светец, покровител на воинската доблест и чест, той е вдъхновител на много от делата ни днес. Победоносецът, който побеждава змея, светията, когото почитат като свой покровител и земеделците, и овчарите, и военните.
Свети Великомъченик Георги Победоносец. Кой не би ви разказал легендата за светеца, побеждаващ дракона? Но преди да се закрепи в традициите като победител на грозното чудовище, Георги е мъченик, загинал в името на вярата в Христа. Това се случва на 23 април 303 година.
Както се случва с много от светиите, живели в зората на християнството, сведенията за живота му са оплетени в легендите и е трудно да се различи митологичното от реалното. Все пак, след векове изучаване на източници, експертите заемат твърда позиция – без съмнение е съществувала историческа личност, която е в основата на култа към св. Георги. Според източниците Георги се ражда в град Лида, Палестина (днешен Лод в Израел) в семейството на знатни и богати хора. (Според други теолози Георги е роден в Кападокия, а след като баща му бива убит от местните, заради изповядването на християнската вяра, майка му и той бягат в Палестина). Баща му Геронтий и майка му Полихрония са с гръцки произход. И двамата са от знатния род на Анициите, и двамата изповядват християнството. Синът си кръщават Георги и възпитават в почит към Бога.
Бащата на Георги е близък приятел с император Диоклециан, при когото служи като воин. Когато Георги е на 20 години почива майка му. Няколко години по-рано е загубил и баща си. Така младежът се озовава с доста добро наследство. По онова време за младите мъже от богати родове най-престижното занятие е да бъдат воини. Затова и Георги заминава за Никомедия (днешен гр. Измит в Турция), където започва служба в армията на Диоклециан. Отличава се с храбростта си и е избран за военен трибун в личната гвардия на римския император. През 302 година Диоклециан, вероятно под давление на Галерий (един от четиримата императори, които управляват римската империя по това време. Диоклециан управлява източните провинции, Максимиан – италийския полуостров, Галерий е в Египет, а по-късно и на Балканския полуостров и Констанций Хлор, който се разпорежда в Галия и Британия), заповядва всички войници от легионите, които изповядват християнството, да бъдат арестувани и принудени да извършат езическо жертвоприношение, за да потвърдят клетвата си пред императора. Георги отказва да се подчини, разкрива вярата си в Христа и заради авторитета с който се ползва сред войниците, мнозина от тях също започват да изповядват християнството.
Император Диоклециан не иска да загуби Георги като войн – все пак младежът е смел и умен водач, а е и син на добър негов приятел. Предлага му пари, земя, роби, но Георги отказва да замени вярата си за земните блага. Диоклециан е принуден да нареди да го хвърлят в тъмница и да го подложат на изтезания. Преданията говорят, че Георги е подложен на множество нечовешки издевателства. След всяко от тях обаче, с божията помощ, той се изцелява. Пак според митовете, още докато го водят към килията, копието на един от пазачите му се пречупва, когато се докосва до тялото на Георги. В тъмницата е прикован за земята, а на гърдите му е поставен тежък камък. След като оцелява, го подлагат на мъчение на колело, набито с ножове и мечове. Въпреки многото рани Георги оцелява, а раните му заздравяват на момента. Хвърлен е в басейн с негасена вар, което също не успява да му навреди. След всичко това му трошат ръцете и краката, които още на следващата сутрин са заздравели. Затова го обули в железни ботуши, нагрети до червено и го карат да танцува. След като и това мъчение не дава резултат го бичуват, докато свалят всичката кожа от гърба му. И понеже и това не се оказва достатъчно, прибягват до услугите на езическия “учен” Атанасий. Той приготвя две чаши с отвари, които Георги трябва да изпие. Първата отвара трябва да го парализира, а втората – да го отрови. Но нито едно то двете не се случва. Тогава Атанасий подстрекава Диоклециан, да накара Георги – подобно на Христос – да възкреси мъртвец. Младежът успява с молитви да върне от мъртвите наскоро починал.
И накрая идва чудото, което Георги извършва в храма на Аполон. Легендата твърди, че след като не му оставил друг избор, Диоклециан заповядва Георги да бъде обезглавен. Преди това му предлага отново да се отрече от Христа. Неочаквано Георги пожелал да го заведат в храма на Аполон. Когато застанал пред статуята на бога, Георги произнесъл молитва, с която изгонил бесовете, обитаващи идолите в храма.
Това съвсем вбесило жреците. По същото време в храма се намира и царица Александра Римска (съпругата на Диоклециан се казва Приска), която като вижда чудото, сътворено от Георги, също горещо започва да вярва в Христа. Диоклециан е бесен и нарежда и двамата – Георги и Александра – да бъдат обезглавени. На 23 април 303 година, край стените на Никомедия св. Георги е посечен. В наши дни в гр. Лод се намира гробницата, където е погребано тялото му. Главата му, както и мечът, са вградени в олтара на църквата Сан Джорджо ин Велабро.
Така приключва земният път на светеца, когото католическата църква почита на 23 април (по юлианския календар). Според грегорианския календар официално празнуваме Гергьовден на 6 май. Св. Георги обаче е далеч по-почитан в източното православие. Той е покровител на много православни държави, а така също и на много отделни градове. Легендата за борбата му със змея обаче се появява далеч по-късно. Донасят я рицарите, след завръщането им от първите кръстоносни походи. Особено популярна става в средновековието. Легендата е една от случките, включени в “Златната легенда” – много популярно четиво сред европейските знатни люде. Символиката на св. Георги е дълбоко залегнала в хералдиката на западния свят. Почти всички флагове в западния свят включват в себе си георгиевския кръст (червен кръст, най-често върху бял фон, чиято вертикална черта е по-къса от хоризонталната).
Легендата, в която св. Георги побеждава чудовището, всеки може да разчете по свой начин. Някои виждат в това символиката за победата на църквата (светията) над езичеството (змея). Други правят препратки с по-ранните митове за победата на Зевс над Тифон и титаните. Аналогията със спасяването на Андромеда от Персей също е неизбежна. Всъщност, без съмнение, битката на св. Георги със змея е християнизираната версия на множество различни предания, които се срещат при много от народите от индо-европейската културна група.
Св. Георги всъщност ни вдъхновява да облечем бронята на истината. Да вдигнем щита на вярата и да се изправим срещу злото в нас, което трябва да победим, за да не диктува то житейските ни постъпки.
Източник: historynakratko.blogspot.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
