Документът известен като “планът на Пайк“, бил създаден 1871 г. след 7-дневно заседание на световно събрание, на заслужили масони, – 11-те „величайши светилници“.
Текстът е отговор на Албърт Пайк, на молбата на известния италиански мислител, революционер и масон, Джузепе Мацини. Мацини посветил 40 години за делото на световната революция, и бил възприеман като фигура от европейски мащаб, сравним по влияние с Джон Стюарт, Михаил Бакунин и Карл Маркс. По думите на приятеля му Александър Херцен – руски революционен активист и писател, Мацини бил сияеща звезда сред демоните на европейските революции от 1848 година.
Създаденото в Лондон 1864 година Международно дружество на работниците – Първият интернационал (в който не е имало и един работник), привържениците на Мацини били заедно с марксистите, британските реформистки профсъюзи, френските радикали, прудонистите и руските анархисти. Мацини не успял да въздейства на работата на интернационала. Не били приети новите радикални социални и атеистични учения, и това довело Мацини до конфликт с Интернационала (а Интернационала е Еврейството! Г.С.).
Бакунин изразил същността на този сблъсък, по следния начин: Мацини ни упреква, че ние не вярваме в Бога, а ние го упрекваме, че той вярва в Бога, а по скоро, не го упрекваме, а го съжаляваме.
На 13 юли 1871 година, Мацини публикувал обръщение към италианските работници, на които заявил, за интернационала, че от самото му начало се отказал да му принадлежи: Дружеството се управлява от съвет, който е в Лондон, чиято душа е Карл Маркс, човек с голям, но като у Прудон, разрушителен ум. Човек с нетърпим нрав, който се отнася със завист към другите хора. Съвет съставен от хора с различна националност (по-точно, от евреи от различни страни), не може да има, ни единни цели при обсъждане бедствието на съвременното общество, ни единство в мненията, за отстраняване на тези бедствия. Именно по тези причини, аз и италиянаската секция на демократическия алианс в Лондон, напуснахме дружеството. Трите основни принципи на дружеството са: отричане на Бога, т.е. отричане на всякакъв морал и отричане на отечеството… Отричане на собствеността, което означава, лишаване на работника от плодовете на труда му, защото правото на лична собственост е правото на всеки, на онова, което е произвел.
В приетия 1871 година документ, антипапата на луциферианското масонство и основател на Паладизма в Чарлстоун в САЩ, Алберт Пайк, потвърди ненарушимостта на стратегическата цел, за световно установяване на гностическата вяра и разкри ролята, на вулгарния атеизъм и материализъм, в борбата с християнството.
Ето и думите на самия Пайк:
“Вземайки под внимание, че свалянето на мрачния католицизъм и християнската религия, не може да се постигне с един удар, и утвърждаването на “доброто“ луциферианство, ще иска продължителни усилия, и имайки пред вид, че и едното и другото са две паралелни действия, се налага, тези действия да се приведат в изпълнение, едновременно. В момента на разрушаването на минирания отвсякъде храм на Господа (в оригинала – наАдонай), пред очите на добре подготвеното човечество, ще се открие назабавно, отворения вече, по това време, храм на нашия божествен учител и владика. Тогава Луцифер ще види в краката си целия свят, да го боготвори, и в това време, неговата вяра ще е наистина католическа, т.е. световна. Титлата, католически, не принадлежи и не може да принадлежи на римското суеверие, понеже от откровението е известно, че в епохата на най-големия разцвет на това суеверие, броят на последователите му, никога няма да достигне и една четвърт от населението на земята. Защото така е написано на небесата. Религията на Господа вече е достигнала максимума на своето влияние, и вече очевидно клони към своя упадък“.
Нататък Пайк пояснява численото съотношение между различните религии, и степента им на превръщане, от божествени, в светски, и доближаването им, към луциферианството.
Абсолютно неприемливи за масоните са православието и традицонниат римокатолицизъм. По думите му,
“масонската истина е известна на свещенството на ведизма, от индийската група. И за него не трябва да се тревожим, защото, както се спомена, неговото свещенство вече отдавна е просветено от истинската светлина“.
Според сатанинските планове, “римското католичество, постепенно ще намалява числеността си, като една част се улавя в нашите мрежи“, а другата част ще влезе в редовете на свободомислещите атеисти. А ние знаем, че това е преходно състояние, и в края на краищата е обещано на нас. В час, предопределен от книгата на небето, когато стане обединението на римокатолиците с православните, те пред лицето си ще срещнат половин милиард “католици“ на Луцифер“.
В плана на Пайк се излагат пророчества за самия сатана, за изгонването на римския папа от Рим и пренасянето на престола му в Петроград и обединяване на католиците с православните, като последен земен подем на християнската вяра. Обърнете внимание, че некои моменти от плана напомнят фантазиите на основателя на руския богословски модернизъм и екуменизъм, Владимир Салавьов, за теократичното царство Божие на земята, в резултат на съединаването на папизма с рския цар.
Могъщият цар ще протегне ръка за помощ, на гонимия първосвещеник. Така се очертава по-пълната картина, за набелязаното от сатаната погубване на човешките души. Които не се съблазнят от атеизма, деизма и луциферианството, ги примамват в мрежите си, под предлог, за защита на земното птоцъфтяване на християнската култура, за сметка на вероучителен компромис, на Православната Църква, с папизма.
Преподобния Паисий Светогорец предупреждаваше:
Дяволът е разпрострял мрежи за да улови цялото човечество. Богатите иска да улови с масонството, бедните с комунизма, а вярващите, с екуменизма.
Архиепископ Аверкий Таушев пише: Мирогледът, на не желаещите да видят в християнството, подвига на носенето на Кръста, и подвига на борбата със собствените страсти и похоти, все повече и по дързко надига глава. Той увлича мног съвременни малодушни и топлохладни християни, към широкия и просторен път към погибелта. Те са по-зловреден от древните ереси, осъдени от църквата, на вселенските събори, защото скриват себе си зад овчи кожи, зад мнима християнска любов, хитро сплетени измамни извращения, поразяват нашия християнски догмат, – учението за нашето спасение, чрез следване на Христа и носене на кръста, и саморазпъване.
От разрушаване на Църквата ние не се плашим, защото знаем, обещанието на божествния основател на Църквата (Господа Иисуса Христа), че вратата на ада няма да я одолеят. Но за себе си и за ближните си, ние трябва да се плашим, и да не се подадем някак на сатанинско изкушение, и да отпаднем от единение с истинната Църква, проповядваща единствено спасителния път, заповядан ни в словото Божие, пътя на кръстоносенето.
Но да се върнем към съдържанието на плана на Пайк, в който всичко се свежда до следното:
„Ние трябва да сме готови, за този момент, когато нашият брой ще надвиши 1 милиард, високода да вдигнем нашите знамена и да взривим храма на Господа. Тогава суеверието на християните ще бъде отслабено до толкова, че техните последователи ще се слеят с нашите редове, още повече, че на нас са обещани поразителни чудеса, които окончателно ще им отворят очите за техните заблуждения. Но ако по това време и остане някой от упорстващите проповедници на Божието слово, то, тяхното изтребление ще бъде извършено, без всякакви трудности.
По какъв начин трябва да се води нашето дело, за да го доведем спокойно и постепенно, до неговия решаващ и неизбежен край. Тактиката на действията ни ще е различна, в зависимост от страната в която се прилага. В страна с преобладаващо римокатолическо население, трябва да е една, в протестанските, друга. Главната задача е в това, католика да превърнем в свободомислещ атеист, и в тази посока трябва да бъдат приложени всичките ни усилия, защото мнозинството им, ще е в такова преходно състояние, от което, сливането им с нашите редове, ще е неизбежно. От опита е доказано, че тази преходна степен е нужна, защото карайно малко са тези избрани души, които биха могли с един скок, да изскочат от пропастта на обскурантизма и да отлетят в ефира на божествените и живототворни светове. За указаната цел, преди всичко, ние трябва да завземаме властта над народите. И това е всичко. Само щом вземем властта в република или монархия, без значение, ние трябва да прокараме закони, които отстраняват повсеместно, влиянието на суеверието, на свещенството и монашеството, и ги отстраняват от вършенето на благотворителност. За тази цел, ние ще се възползваме от пресата и от вдъхновяваните от нас писатели, за да покажем, колко се унижава човечеството от милостинята, получавана от представители на мрачното каоличество. За да докажм това, трябва да изтъкваме, че всяка личност има свое право на благосъстояние, но само с помощта на социални реформи, а не с обичайната благотворителност. От друга страна, при съдействието на парламентите, или по някакви други начини, трябва да разгоним достатъчно дескридитираните от нас, и станали непопулярни конгрегации, като устроим първоначалното разоряване на онези от тях, които още поддържат предрасъдъците на профаните, – с една дума, трябва да принудим да изчезне от лицето на земята, всичко, което носи името – монах или монахиня. В интелектуалната област трябва да постигнем секурализация на училищата (секуларизация, значи – отделяне от Църквата и вярата, и подчиняване училищата, на сатанинското юдомасонство, което е постигнато, още в края на 19-ти век!), за да не могат да проникнат там, ни монах, ни свещеник. После, по всички начини трябва да изгоним от главите на родителите, и мисълта за даване на децата им, християнско образование, извън светското училище. Най важното от всичко за нас е, да попречим на новото поколение, да запази в своя дух, и частица от лъжите на християнските догмати. Заедно с това трябва и официалното образование да остане неутрално и да не изпада в атеизъм. За нас е достатъчна и неутралността, т.е. изкореняването на християнските догмати, от младите умове. В душата на човека живее вродено чувство, устремяващо го, към някакъв божествен идеал. Човекът инстиктивно се стреми към познание на върховното същество, свърх-естествения фактор, организатора и двигателя на вселената. Ако на човек му се даде свобода да се развива, без да се допуска престъпното насочване към религиозното суеверие на словото на Бога, той в началото ще плува в полумрака на смътния деизъм, без да се заразява с дъха на лъжовния католицизъм. А когато настане часът на явяването на добрия бог (т.е. на дявола. Г.С.), единствено достойния за поклонение от човечеството, тогава към него ще се устремят всичките душевни наклонности на детето, станало човек.
Така, отделяйки ги от Господа, в детската и младенческа възраст, ние ще ги посветим на Луцифер… Атеистът учител трябва напълно да бъде изгонен от училището, от което ние ще изгоним свещеника, както и явно атеистичните книги, вместо които, ние ще дадем на децата такива общообразователни книги, които, бидейки очистени от лъжовните християнски догмати, ще повдигат, макар и без точно определение, идеята за съществуването на некое върховно същвство, устроител и владетел на вселената. И докато новото поколение се формира в този дух, трябва да се борим с християнството, доказвайки със всякаквите родове печатно слово, колко чудовищна и смешна е идеята за Божество, каквото го изобразяват свещениците на суеверието. В тази борба не трябва да се пренебрегват, ни памфлетите, ни сатирата, ни насмешките, които действат много по-силно и по-верно, от научните дисертации. Ние не трябва да забравяме доброто, което допрнесе на нашето дело, Волтер, осмял и зашеметил католическото духовенство, заедно със суеверията му. Дискредитирайки лъжовните догмати и обряди на християнството, ние в същото време ще проковаваме към позорния стълб и служителите на тази отвратителна религия. С това, ние малко, по малко, ще постигнем това, че черквите им окончателно ще опустеят. Тогава на всеослушание ще бъде провъзгласено, че държавата има намерение да покровителства религията, ако тя престане да е гнездо на заговори, и желае бляскаво да възнагради за това, примерните членове на клира.
Решително не трябва да пренебрегваме нищо, за да постигнем раздробяване на християнството, и да го лишим от международното му значение. Това ще ни осигури всичко, което в последствие ще ни позволи да го изскубем до корен, и този път, завинаги.
В заключение на изложеното, считаме за полезно, да подкрепяме в низшите класи на всички нации, революционните идеи, вкл. и социалистическите, макар и водещи до крайности и бурни ексцесии. Макар и атеизмът да е вреден за делото, за обновяване на човечеството в антихристиянски дух, ние и него ще го вкараме в руслото на най-крайните социални теории, знаейки че са осъдени на пълен неуспех, но нужни за бързия държавен преврат, който незабавно ще бъде последван от най-енергична (масонска!) реакция.
По този начин, от една страна, ние дискредитираме до крайна степен суеверната теория за Божеството, в духа на християнството, така че към нас ще се присъединят даже и последните им свещеници, в преходната епоха на държавата на свободомислието. А от друга страна, ще вземем мерки, тълпата да не се лиши от вярата си в свърхестествения божествен произход. Но ние ще се ограничим само да говорим, при всеки удобен случай, за съществуването на върховно същество, но без да разкриваме на хората, преди да е дошло времето, нашите свещени предания и нашите мистични откровения. Такава е волята на „добрия бог“. Затова, когато Самодържавната Русия стане цитадела на християнството, ние ще освободим от веригата революционерите, нихилистите и безбожниците, и ще предизвикаме съкрушителна социална катастрофа, която ще покаже на целия свят, в целия му ужас, абсолютния атеизъм, който е причината за подивяването и за най-кървавите безредици. Тогава хората, принудени да се защитават от побеснялото малцинство на бунтовниците, ще унищожат тези разрушители на цивилизацията. А цялото безбройно мнозинство разочаровани от християнството, жадуващи в душата си божествения идеал, не знаейки на кой Бог да се поклонят, ще приемат посвещение от истинната светлина, чрез световната проповед на най-чистото луциферианско учение, която по това време вече ще е открита и и всенародна. Но повсеместното установяване по цялата земя, на религията на “добрия бог Луцифер“, е работа, не за една години, или пет, и даже, не за един век. Само това дело е устойчиво и здраво, което се извършва постепенно и с бавна прогресия. 19-ти век е узрял за истинния и добър католицизъм, а 20-ти век ще е век на пълното съзряване, на посеяното навреме, както е установено в книгата на небесата, когато завинаги ще приключи летописът на християнската вяра.
Горното е откъс от “планът на Пайк“, цитиран от книгата на С.А. Нилус “Близо е, пред вратата“. Но вместо думата “Адонай“, ние използвахме по-ясната дума “Господ“, а вместо понятието “Адонизъм“, ние употребихме истинската дума “християнство“.
Източник: grigorsimov.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
