На 24 април се навършиха 45 години от гибелта на съветския летец-космонавт Владимир Комаров. Според официалната версия той се разбил при приземяването, защото не се разтворил парашутът на спускаемия космически апарат. Но има и друга версия – че Комаров е загинал още на орбита заради силно повишаване на температурата в кораба. Страшните викове на космонавта се чували в радиоефира на Земята. Пред лицето на смъртта той ругаел конструкторите и родната партия…
На 24 април 1967 г. съветският вестник “Правда” съобщава, че на 23 април в 3 часа и 35 минути на околоземна орбита е изстрелян новият съветски космически кораб “Съюз-1” с 40-годишния космонавт Владимир Комаров на борда. Това е вторият му полет в Космоса. През 1964 г. той командва космическия кораб “Восход” и заедно с Константин Теоктистов и Борис Егоров 16 пъти обикалят Земята. Комаров е награден със званието Герой на Съветския съюз; на неговото име е кръстен риболовен кораб, който предсрочно изпълнява плана за улов на риба… Вестникът пише, че полетът върви по план. На следващия ден “Правда” публикува снимката на Комаров в траурна рамка…
“При отварянето на основния купол на парашута, на 7-километрова височина, в резултат на оплитане на веригите на парашута, космическият кораб се снижава с голяма скорост, което е причината за гибелта на Комаров…” – съобщава ТАСС.
Това е всичко, което властите благоволяват да съобщят за трагедията. Комаров е погребан като герой до Кремълската стена. От космонавта и спускаемия космически апарат остава само шепа пепел, открита в Оренбургска област. Страната е залята от лавина слухове.
Журналистът от “Комсомольская правда” Ярослав Голованов задава въпроси на Юрий Гагарин, която е близък приятел и дубльор на Комаров в “Союз-1”: “Вярно ли е, че Комаров загубил съзнание по време на полета, че била прекъсната радиовръзката, че замръзнал и по време на приземяването на борда избухнал пожар?”
През май 1967 г. Гагарин опровергава всички слухове: “Това беше трагична случайност. Всичко беше отлично до момента, когато трябваше да сработи парашутната система… Комаров нито веднъж не докладва за нарушения в системите на кораба… Радиовръзката беше устойчива, чуваше се добре…”
По-късно става ясно, че Гагарин не казва истината.
Информацията за гибелта на Комаров се разпространява и на Запад. Според американския изследовател на космонавтиката Джеймс Оберг разговорите на Комаров с центъра за управление на полета били записани от спецслужбите. Според тези записи, твърди Оберг, Комаров още на орбита знаел, че е обречен…
През 1971 г. бившият агент на американските специални служби Пери Фелоуз дава интервю за списанието “Рампартс”, в което твърди, че с ушите си чул гласа на Комаров, когато се намирал в американска база за радиошпионаж в Турция.
“Няколко часа преди трагедията на Земята всички знаели какво ще се случи и се опитвали да коригират ситуацията – твърди Фелоуз. – Космонавтът разговарял по радиотелефона с жена си и премиера Косигин. Премиерът плачел и наричал Комаров “герой”, казвал, че е направил много и делото му няма да бъде забравено. В края на записа Космонавтът крещял, докато загинал… Мисля, че той изгорял…”
Записът с виковете на Комаров така и не е предоставен на обществото. Заместник-началникът на Контролно-измервателния комплекс на Байконур Борис Покровский твърди навремето, че слушал запис, направен от немски специалисти.
“По накъсаните фрази на Комаров можеше да се направи изводът, че той е обезпокоен от нещо. А след това на фона на радиошумовете се чу думата “загивам”… За парашутната система нито дума не каза. Ставало дума за повишаване на температурата в кораба…” – пише Покровский в книгата “Космосът започва на Земята”.
По време на перестройката става ясно, че полетът на “Союз-1” още в самото начало не тръгва нормално. Едва в края на 80-те и 90-те години съветските конструктори и космонавти решават да проговорят.
Програмата на полета била грандиозна. Точно след едно денонощие от Байконур трябвало да излети “Союз-2” с трима космонавти на борда – Биковски, Хрунов, Елисеев. Според плана Евгений Хрунов и Алексей Елисеев трябвало в открития космос да се прехвърлят на “Союз-1” и заедно с Владимир Комаров да се върнат на Земята. А Биковски да се върне сам на “Союз-2”… Но не всичко било извършено според плана. Нарушенията могат да бъдат обяснени само от специалисти – някои системи се повредили, имало проблеми с радиовръзката…
В такава ситуация не можело да става дума за никакво изстрелване на “Союз-2”. На Земята взели решение Комаров да се върне на Земята. След като направил 19 обиколки около Земята, той започнал да приземява кораба ръчно. На финала не се разтворил парашутът на спускаемия апарат…
По-късно става ясно, че още преди полета знаели, че “Союз” не е изправен. Емигриралият в САЩ съветски конструктор Виктор Евсиков пише: “В Конструкторското бюро знаеха, че корабът не беше изпробван изцяло, беше необходимо време да бъде доработен… Четирите му предишни полета били неуспешни…”
Според Евсиков шефът на ОКБ-1 Василий Мишин упорито настоявал полетът да не се провежда, но не го послушали. Причините за изстрелването му били и политически: СССР на всяка цена се стараел да изпревари САЩ в “лунната надпревара”.
Известният съветски конструктор Борис Черток признава: “Онова, което се случи с Комаров, беше наша грешка, на разработчиците. Ние го изстреляхме много рано…”
Бившият служител в КГБ Вениамин Русаев, който познава отблизо Комаров и Гагарин, твърди, че един месец преди полета Комаров плакал… В разговор с Русаев космонавтът казвал: “Няма да се върна…” – “Защо тогава не се откажеш?” – попитал Русаев. – “Тогава те ще изпратят Гагарин…”
В интервюто, което Гагарин дал на “Комсомольская правда” след гибелта на Комаров, има малко искреност. Но първият космонавт много страда заради смъртта му и дори иска да се срещне с Леонид Брежнев. Според Русаев Гагарин наистина се срещнал с Брежнев и на срещата плиснал нещо в лицето му…
Това може и да е красива измислица, но след една година самият Гагарин загива при странни обстоятелства, неизяснени докрай.
Източник: rasper-bg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
