Огромните рисунки и линии на платото Наска в Перу остават една от най-увлекателните загадки на историята независимо от многобройните опити за разгадаването им.
Кой ги е създал и защо? Как може да се направят такива точни, мащабни рисунки на земята без използване на самолет, за да ги провери от високо? Тези ключови въпроси остават без отговор.
Повече от 13 000 линии образуват 800 фигури, много във формата на животни. Но най-загадъчната особеност на Наска е това, че те се виждат само от въздуха. Тези рисунки са били открити през 1927 г. Тогава пилотът Торибо Мехия Ксеспе прелетял със самолет над платото Наска и видял различни огромни фигури.
В следващите години били изказани много хипотези. Например Ерих фон Деникен смята, че линиите на Наска са били един вид указания за кацане. Те можели да видят само боговете, намиращи се високо в небето. Някои изследователи смятат, че линиите обозначават писти за извънземни самолети. Но има и по-сериозни хипотези.
Богове, извънземни и астрологични маркери
Немският археолог, математик и технически преводач Мария Райхе е издигнала хипотезата, че линиите имат астрологическо значение. Някои от фигурите непосредствено съответстват на съзвездия, видими в определени сезони на годината. Например фигурата на маймуна пряко корелира със съзвездията Голяма мечка, Делфин, а паякът – със съзвездие Орион.
Независимият американски изследовател Дейвид Джонсън, който работил в сътрудничество с изследователи от университета на Масачузетс, е представил хипотезата на археолога Маркус Рейндел (Германски археологичен институт) и Джони Исла (Андски институт за археологични изследвания), че има пряка връзка между геоглифите и водоемите на платото Наска.
Това може да помогне в разгадаването на тайната на перуанската пустиня. Джонсън смята, че линиите на Наска се явяват маркери на подемни води, образувайки огромна карта на подземните водни ресурси, като сочи мястото на реки и канали.
Например символът трапец означава, че има кладенец под земята. Кръговете са били нарисувани редом до подземни източници. Колибрито (често представено в рисунки с красивия му остър клюн) сочи голям кладенец. Теорията на Дейвид Джонсън, разбира се, е интересна, но не е в състояние да разгадае всички тайни на Наска и не се разпространява върху всички рисунки и линии. Възможно е древните жители на Наска да са имали по-напреднали знания, отколкото си представяме.
Учените от Немския археологичен институт и Андския институт за археологически изследвания са открили религиозни приношения в малки вдлъбнатини близо до геоглифите. Възможно е да са ги правели за осигуряване на плодородие, добра реколта и запаси от вода.
Най-голяма храна за размисъл сред загадъчните фигури на Наска представлява паякът. Ентомолозите са открили, че това е паяк от рода Ricinulei, един от най-редките паяци в света. Този вид не се отнася към насекомите на Перу, а обитава само най-труднодостъпните места в горите на Амазонка, намиращи се на 1500 километра от платото Наска. И все пак точността на изображението на паяка е поразителна.
Репродуктивните органи на това насекомо се намират на края на едната от лапите му, како може да се забележи само под микроскоп, затова въпросът за това, как са разбрали за такива микроскопични детайли остава без отговор.
Освен това методът за построяване на линиите остава неясен, те се протягат на огромни разстояния (някои – на повече от осем километра, други – на 65 километра), като изображенията могат да се видят само от въздуха.
И защо разположението на кладенците е било толкова важно? Били ли са използвани те като пътища за боговете, или като астрономически маркери?
За да си отговорим на тези въпроси, ще ни се наложи да почакаме нови археологически находки.
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
