Абу Касим ибн Абдаллах, както и рожденото му Мухаммад ибн Абд Аллах едва ли са разпознаваеми за широката публика. Но човекът, носил тези имена, е единственият водач в историята, който постига изключителни успехи както на верско, така и на светско равнище. А светът го е запомнил като… Мохамед
Пророкът Мохамед, основателят на исляма, се ражда в Мека през 570 или 571 година. Не е ясна датата, но в ислямската традиция е прието рождения му ден да се отбелязва на 12-ия ден от третия месец по лунния календар Раби-ул-Аууал.
Бащата на Мохамед умира малко преди той да се роди. Когато е на шест години момчето губи и майка си. Две години по-късно почива и дядо му, който се грижи дотогава за него. Младият Мохамед израства и е възпитан в дома на чичо си Абу Талиб. Когато е на 12 години Мохамед, заедно с чичо си, поема с търговски керван към Сирия. Там младежът за пръв път попада и се потапя в атмосферата на духовните търсения и религиозните ритуали. Те са свързани с юдаизма, християнството и многото други религии, ширещи се в този регион.
Мохамед е обикновен камилар. После става и търговец. Когато навършва 21 години е нает да води търговските дела и керваните на богатата вдовица Хаджиджа. Пътуванията с керваните го изпращат на много места и навсякъде Мохамед проявява огромен интерес към местните вярвания и обичаи. На 25 годишна възраст Мохамед се жени за “работодателката си”. Бракът им е щастлив, но търсенията на Мохамед са в сферата на духовното.
Често се усамотява за дни в пустинните местности около Мека. През 610 година, при поредното му отшелничество в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека, отдаденият на молитви Мохамед е посетен от архангел Джибрил (Гавраил). Посланикът на Аллах му се явява с първите пет аята* от Корана, но му заповядва да помни текстовете на откровенията и да ги “рецитира”. Джибрил (поне така твърди Мохамед) го обявява за “пратеник на Аллах”.
Когато се завръща у дома разказва за случката на съпругата си. Хаджиджа първа го признава за пророк и приема исляма. В началото Мохамед проповядва само сред най-близките си приятели и сродници. Публичните му проповеди започват през 613 година. За кратко време кръгът от желаещите да чуят думите му и да го следват постепенно се разширява. В проповедите си призовава съплеменниците си да почитат един бог, да водят праведен живот, да спазват повелите на Аллах и да се готвят за съдния ден; разказва за могъществото на Аллах, който е създател на човека и всичко живо и неживо на земята.
Мохамед възприема мисията си като поръчение от бога, а за свои предшественици назовава библейски личности: Муса (Мойсей), Йусуф (Йосиф), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон), Иса (Исус). Особено място в проповедите си отделя на Ибрахим (библейският пророк Авраам), признатият за родоначалник на араби и евреи, който пръв започва да проповядва вярата в един бог. Мохамед заявява, че неговата мисия се състои в това, да възстанови Авраамовата вяра.
В проповедите му аристократите в Мека виждат заплаха за властта си, затова организират срещу него заговор. Мохамед обаче научава за кроежите им и сподвижницте му успяват да го убедят да напусне града и да се премести да живее в Ясриб (Медина). Това се случва през 622 година.
С преселването си (т.нар. хиджра) от Мека в Медина пророкът Мохамед поставя началото на летоброенето в исляма. В Медина се оформя първата компактна мюсюлманска общност, която е достатъчно силна, за да извършва нападения срещу кервани, пътуващи от Мека. Действията си Мохамед и съмишлениците му оправдават с прогонването им от Мека, а средствата, които си набавят от ограбените кервани, използват за нуждите на общността си.
След това обявяват древното езическо светилище Кааба в Мека за мюсюлманска светиня. От този момент насетне всички мюсюлмани по света се молят, обръщайки взора си по посока на Мека. Жителите на града обаче доста дълго не приемат новата вяра, проповядвана от Мохамед. Той обаче успява да ги убеди, че Мека ще запази статута си на важен търговски и религиозен център и ще процъфтява, само ако заживее по канона на Корана.
Малко преди смъртта си пророкът посещава Мека, където строшава всички езически идоли, намиращи се около Кааба. На 8 юни 632 година, понеделник, Мохамед завършва земните си дни и е погребан в Медина.
След себе си не оставя нито един написан ред. Самият той е неграмотен. Проповедите му и аятите на Корана, които архангел Джибрил продължава да му диктува до края на дните му, са записвани от други хора. Но именно този човек успява да създаде спойката на арабския свят, която ще позволи в бъдеще арабите да останат единни, обединени около общата религия и езика на свещените за мюсюлманския свят писания на Корана.
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
