Според;”съюзът на нумизматичните дружества на България” това основните терминологии в нумизматиката.
Терминология:
семейство (фиг.13), а на съвременните монети на тази страна обикновенно се изобразява стойността на монетата, наиминованието й, годината на отсичане.
Гръб на монетата (реверс) – Обратната страна на монетата. Тя също носи официалната информация. Там се изобразява божеството или емблемата на града, или портрет на владетеля или на други членове от неговото семейство (фиг.15)., герба на държавата или на институцията, която е отсякла
монетата. (фиг.16).
Гурт – това е страничният ръб /кант/ на монетите. През Античността неговата форма зависи от формата на монетите.
Иконография – клон от изкуствознанието, който изследва изображенията на исторически, религиозни и митологични лица и сюжети. Установява
техния произход и характерни стилови и хронологически особености, тълкува техния смисъл, символика и атрибути.
Контрамаркиране – контрамаркирането е характерно най-вече за Античността. С този термин се означава поставянето на допълнителен, втори знак, с помощта на печат с разнообразна форма (кръгла, правоъгълна и т.н.)., върху монетите (фиг.14). С това действие се променя тяхната легитимност и им
се възлага нова.
Номинал – термин в нумизматиката, с който се означава стойността на даден тип монети. В Античността и Средновековието номиналът се определя
от типа на метала, от който е изработена, а също и от размерите на монетата (най-вече теглото). При някои предримски монети се срещат букви, означаващи стойността. В римската епоха те са заменени от цифри.
Препечатване – Отпечатване на ново изображение или надпис върху стара монета с цел установяване на нови парични знаци. Практика, която
обичайно се проявява при появата на нова власт.
Циркулация – Участието на монетите в паричното обращение и среда.
Изображения на видове монети:
Б-във вид на „стрелички“
В-във вид на делфинчeта
Г-във вид на брадвички
Фиг.1. Златна монета, статер на цар Алиат ІІ, Лидия, отсечена около 617-580 г.пр.Хр. Лице: Лъвскаглава на дясно. Опако: Вдлъбнат квадрат. Тегло 14,48 грама
Фиг.2. Златна монета, статер на Лидия, отсечена от цар Крез около 561-546 г.пр.Хр. Л. Две глави на лъв и бикедна срещу друга. Оп. Два вдлъбнати квадрата. Тегло 8,9 грама.
Фиг.3. Сребърна монета, драхма на град Абдера, отсечена около 475-455 г.пр.Хр. Л. Грифон седнал наляво. Оп. Вдлъбнат квадрат.
Кукумявкя надясно. Зад главата й – маслиново клонче.
Фиг.5. Сребърна монета на тракийското племе дерони, отсечена около 480-460 г.пр.Хр.от типа додекадрахма с тегло 40.01 грама. Л. Двуколка, теглена от 2 вола надясно (вижда се първия вол). В двуколката- възрастен мъж с петатос, в
дясната ръка държи остен. Над воловете- орел с разперени крила в полет надясно, в клюна си държи гущер. Под воловете има стилизирано
клонче. Над орела има надпис “дероникон’’ – родителен падеж, надпис от дясно наляво. Оп. Трискел (три крака с общо начало).
Фиг.6. Сребърна монета, римска, републиканска (денар), отсечена в 82 г.пр.Хр. Л. Бюст на Меркурий надясно,зад него – кадуцей. Оп. Одисей в ход надясно. Пред него – кучето му Аргус.
Фиг.7. Сребърна монета, тетрадрахма на Аполония Понтика, отсечена около 400-350 г.пр.Хр. Л. Глава наАполон с лавров венец наляво. Оп. Котва.
Фиг.8. Сребърна монета, денар на император Хадриан (117-138). Л. бюст на императора с лавров венецнадясно. Оп. Императорът прав, наляво, подава ръка на коленичила жена – персонификация на провинция Испания.
Фиг.9. Медна монета, 40 нумии на император Юстиниан І (527-565), отсечена в град Никомедия,Византия.Л. бюст на императора с шлем и броня насреща, държащ кълбо с кръст. Оп. Голяма буква М, означаваща стойността на монетата, под нея надпис
на монетарницата, отстрани на М-надпис и година на царуване.
Фиг.10. Златна монета на цар Иван Асен ІІ (1218-1241). Лице: Свети Димитър коронясва цар Иван Асен ІІ и му подава меч. Надписи до царя и светеца.
Фиг.11. Сребърна монета на цар Иван Александър (1331-1371) със сина си Михаил Асен.
Фиг.12. Горен монетен печат (щемпел) за отсичане монети на император Август (27 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр.)
Фиг.12б. Сребърна монета, римска, републиканска (денар), отсечена в 46 г.пр.Хр. Л. Глава на Юнона Монетанадясно. Оп. Инструменти за отсичане на монети: горен и долен печат (щемпел) между клещи и чук.
Фиг.13. Златна монета, солид на император Константин І (306-337 г.). Лице: Глава на императора с лавров венец надясно.
Фиг.14. Бронзова римска монета (сестерций) с правоъгълна контрамарка с изписано в съкратен вид името Apronius.
Фиг.15. Златна монета на император Констанций Хлор (292-306). Опако: Херкулес прав, надясно с кривак, ябълкии лъвската кожа.
Фиг.16. Съвременна сребърна възпоменателна българска монета, посветена на 120 годишнината отОсвобождението на България от османско робство. Л:Опълченец със Самарското знаме и околъвръстен надпис; О: Гербът на Република България, околовръстен надпис, номиналната стойност и годината на отсичане.
Фиг.17. Златна монета Австралия от 1 000 000 долара и тегло 1012 килограма. Австралия.
Фиг.18. Златната монета на цар Евкратид І Велики (171-145 г.пр. Хр.) с тежина 169,2 грама и диаметър 58 мм на стойност на 20 златни статера.
Разбира се това са някой не всички номинални деления от античната нумизматика.
Знаете ли какво е теглото на един Талант?
Имало Таланти използвани от епохата в Египед, Елада и Раният Рим с различни теглови стойности.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
