Близо 4 години продължава българското участие в Първата световна война.
Макар страната ни да се оказва в губещия лагер- без съмнение можем да се гордеем с действията на нашите предци, които неведнъж се проявяват като безстрашни воини, побеждавайки по-добре въоръжени и многобройни противници на бойното поле.
Но тези успехи не минават без жертви – икономиката на страната е срината, над 100 хиляди са загиналите, ранени и пленени български войници. Като на победена страна, държавните граници на България са значително стеснени – извън нейните предели остава изключително важната за икономиката на страната Беломорска Тракия. Всички тези събития биват характеризирани като Втора национална катастрофа.
С подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 година става ясно, че цар Фердинанд няма как да остане начело на българската държава. Това принуждава държавния глава да вземе единственото адекватно в случая решение, а именно да абдикира от престола в полза на сина си, който ще се възкачи под името цар Борис III. Първите думи на Фердинанд към сина му, новият цар на българите Борис III, са: “Отсега нататък аз съм твой поданик, но аз съм и баща на Ваше Височество.”
Борис е едва 24-годишен, когато идва на власт. В първите години от управлението си той не се възползва в пълна степен от прерогативите, които притежава. С времето неговото положение постепенно укрепва, за да се стигне до 1935 година, в която той успява да се наложи на противниците си и да установи едноличен режим, определян от мнозина като авторитарен.
В следващите редове ще ви представим текста на манифеста, с който новият цар приема своят дълг като баща на нацията.
Манифест на цар Борис III към българския народ
Българи,
С манифест от днешната дата моят възлюбен баща извести отказването си от престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България.
Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на престола на българските царе под името ЦАР БОРИС III.
Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на православната вяра, израсъл в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократичния дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институции, аз тържествено заявявам, че ще почитам конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.
Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около моя престол и да дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към родината, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
София, 3 октомври 1918 година
Източник: bulgarianhistory.org
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
