На 29 юни 67 г. мъченически умрял св. апостол Петър. Колкото и парадоксално да звучи, апостолът е една от главните причини за разделянето при християните на православни и римокатолици.
В римокатолическата църква папата е неин глава (а не Христос, както сочи Евангелието) и е непогрешим. Главенството и непогрешимостта на римския епископ са обусловени от „главенството“ на св. апостол Петър в Христовата църква. Св. Петър се казвал Симон преди да бъде повикан от Христос. Той живял в Капернаум и заедно с брат си Андрей ловял риба в Галилейското море (палестинско езеро, два пъти по-голямо от сливенския яз. „Асеновец“).
Ето на какво се основават римокатолиците в твърденията си, че Петър е главен сред апостолите, че папите са негови наследници и всички останали епископи (вкл. патриарсите) са под тях: „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си…, и ще ти дам ключовете на Царството Небесно…“. На гръцки език камък е „петра“. Петра, т.е. Петър е като нашето име Камен.
Думите на Иисус Христос обаче не трябва да се отнасят само за ап. Петър, а за всички апостоли, които са „камъкът“, основата на Църквата. Обещаните на св. Петър ключове не са от Райската врата и не са само за него, а за всички апостоли. С това Христос символично дава власт на апостолите да прощават грехове.
Според римския требник от 1600 г. Христос дал на св. ап. Петър неограничена власт, като му казал: „На тебе Бог предаде всички царства на земята“. Такива думи на Спасителя обаче няма никъде в Новия Завет.
На Първия Ватикански Събор през 1870 г. по време на папа Пий IX е приет догматът за непогрешимостта на римския епископ. Той е свързан с това, че уж папата е наследник на св. ап. Петър и в него се казва: „Папата е Божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Само един Бог е подобен на папата. Папата е непогрешим Бог. Той може да поправя Новия Завет, където смята за необходимо и дори да изменя тайнствата, установени от Иисус Христос.“ Според Първия Ватикански Събор „когато римският пръвосвещеник изпълнява своето служение на пастир и учител на всички християни, притежава тази непогрешимост, с която Божественият Спасител е благоволил да дари Своята църква“.
Интересно обаче, кой от всичките папи е бил непогрешим и кой не? Марцелин (291 – 303 г.) бил идолопоклонник – влязъл в храма на богиня Веста и й пренесъл жертва. Друг „наследник“ на св. Петър, Стефан VI (+ 897 г.) извадил от гроба трупа на своя предшественик, облякъл го в папски одежди и го „съдил“. Йоан XII (+ 963 г.) станал папа на 18 години и не признавал безсмъртието на душата.
Инокентий VIII пък е имал 16 незаконни деца. През Средновековието в Европа е имало по трима папи едновременно. Интересно кой от тях е непогрешимият наследник на ап. Петър.
Неслучайно измислицата на римокатолиците за главенството на св. ап. Петър ( и от там на папите) Гор Видал иронизира в своята книга „На живо от Голгота“. В нея той нарича умрелия на 29 юни 67 г. апостол „Пешо Скалата“ (Pete the Rock). Защото не св. ап. Петър е „камъкът“ на Църквата, а всички апостоли. Затова за англичаните, например, катедралата „Сейнт Пол“ (Св. Павел) не е от по-малко значение, отколкото за италианците „Сан Пиетро“ във Ватикана. Пък и не е много сигурно, че ап. Петър наистина е бил 25 години в Рим – легендата, на която се осланят римокатолиците в защита на папата.
Православното предание разказва, че не Петър, а ап. Павел е основател на Римската Църква и е поставил там първите епископи. В такъв случай папските стремежи за главенство в целия християнски свят са безпочвени. А единственото, което се знае за св. ап. Петър е, че той е разпънат в Рим на кръст в предпоследния ден на юни, когато честваме неговата памет.
Николай Сосеров
Източник: slivensega.wordpress.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
