Стефан Пройнов: Историята, която ще разгледаме в следващите редове, e историята на един краткотраен, но епичен двубой. Изпълнен с предателство, интриги, заговори и смърт. Това е разказът за конфликта между трима императори – Лъв, Михаил и Тома. И за това как съдбите им се оказват в ръцете на българина Омуртаг.
Периодът на първата четвърт на IX в. е преломен в историята на Източно-римската империя. Устоите на държавата биват разклатени в резултат на събития и процеси, които поставят под въпрос съществуването й.
Българските победи при Върбишкия проход, довели до смъртта на Никифор I Геник (802 – 26 юли 811 г.) в лятото на 811 г. и край Версиникия – две години по-късно, коронацията на Карл Велики на 25 декември 800-а г.,както и възраждането на т.нар. иконоборство, чийто вдъхновител се оказва поредният ромейски император Лъв V Арменец (813–820 г.), поставят Романия в една крайно усложнена ситуация.
Принудена е да прави компромиси както в отношенията си с Папството,така и все по-отдалечаващия се Запад. В условията на такава политика, империята бива разтърсена от поредната гражданска война.
Към средата на второто десетилетие на IX в. българската държава навлиза в период на стабилизация. Комфорт й е подсигурен от сключения в 815 г. 30-годишен мирен договор между Лъв V и Омуртаг (814–831 г.). Както и от преподписването му в началото на царуването на Михаил II Аморийски (820–829 г.).
Позорното убийство на Лъв V по време на коледната литургия в катедралния храм „Св. София“, извършено от доскорошния му сподвижник и патриций Михаил Аморийски и неговите привърженици в края на 820 г., отваря нова страница в историята на българо-ромейските отношения.
Главните роли в назряващия двубой са поверени на старите познайници Михаил – коронован в Константинопол в самия край на 820 г. и турмарха Тома. Но българският владетел – Омуртаг, е този, който ще извлече най-големи дивиденти.
Но кой всъщност е Тома Славянина? Този въпрос сякаш остава неглижиран от българската историография. Авантюрист, професионален метежник, ренегат, приел исляма, вещ дипломат и далновиден пълководец, законен престолонаследник, самозван император или всичко изброено…
Вестта за смъртта на императора заварва възрастния и окуцял Тома като турмах на малоазийските федерати. Постът му е даден с благоволението на Лъв V Арменец. По-голямата част от живота си той прекарва бурно. Редува периоди на съзаклятие и изгнаничество сред сарацините в Сирия, с такива на верноподаничество и служба при различни благодетели, сред които и покойният император.
Отношенията между Славянина и Арменеца не винаги са добри. Към 820 г. са направо враждебни. Но между двамата винаги цари едно взаимно уважение. Не е така при отношенията между Славянина и възцарилия се в Константинопол Михаил.
Реакцията на Тома след известието за убийството на Лъв V и короноването на Михаил за император не закъснява. Възползва се както от неуредиците, настъпили след събитията в Константинопол, така и от собствените си харизма и популярност,а и от връзките си в Абасидския халифат и лично познанство с халифа Абдаллах ал-Мамун (813–833 г.). Славянина съумява бързо да се наложи като пълновластен господар на Мала Азия.
Има любопитен момент от тази история. Тома започва своята авантюра, представяйки се за някогашния император Константин VI (780–797 г.), ослепен и отстранен от майка си Ирина. По едно щастливо стечение на обстоятелствата, халифът на абасидите ал-Мамун решава да се възползва от временните сътресения в Империята. Той започва широка офанзива в ромейските крайгранични райони към началото на 821 г.
Лъже-Константин събира под знамената огромна войска от около 80 000 души Начело на нея възкръсналият император нахлува в абасидска Сирия.
Видът на настъпващата ромейска армия, водена лично от императора Лъже-Константин, изненадва пълководците на Халифата. След първоначалния шок, ал-Мамун с изненада открива, че срещу него стои не кой да е, а човекът, прекарал близо десетилетиe в двора на баща му – халифа Харун ал-Рашид (786–809 г.).
Славянина бива почетен като император и от пратениците на абасидския владетел. Той влиза в съюз с него, насочен срещу Константинопол.
С цената на големи отстъпки Тома си гарантира подкрепата на ал-Мамун. С неговото благоволение бива коронован за император на Ромейската държава от патриарха на Антиохия – Йов. В края на 821 г. – месец декември, 15 индиктион – многобройната армия на император Тома се разполага в подстъпите към столичния град.
„При този цар (Михаил, б. м.) въстана един грък на име Тома и като събра многочислена войска за малко едва ли не отне цялата гръцка земя тръгна да отнема царството от Михаил. Но излезе българският княз Муртаг, разби го и го победи, защото изпитваше голяма любов към Михаил“ – гласи една от добавките в старобългарския илюстрован превод на Манасиевата „Хроника“ (XIV в.).
Наистина в продължение на две години Славянина обсажда по суша и море. Единствената му цел е официално да отнеме царството от Михаил. Защитниците на града успяват със сетни усилия да отбият атаките и дори да опожарят по-голяма част флота на Тома. Това става благодарение на вещото командване на самия император, сина му Теофил и верните им пълководци Олвиан и Катакила. Но опитите им да разкъсат обсадата се провалят един след друг.
През пролетта на 823 г. голяма сила се надига отвъд Хемус планина. И по някогашния Via Militaris нахлува в пределите на империята. Това е пътят, по който близо столетие преди това армията на кесаря Тервел се отправя към Константинопол. Според съвременника на събитията – Георги Амартол (първата половина на IX в.), Михаил II е инициаторът на съюза с българския владетел Омуртаг, оставащ в онзи момент встрани от зреещия конфликт.
Всички последващи хронисти, следвайки официалната позиция, заета от Константинопол, са категорични, че воден от своето благочестие Михаил II отказва помощта на Омуртаг.
Стефан Пройнов: Много е подценявана ролята на Славяните в нашата история.
Решението на Омуртаг е ,въпреки молбите на императора, самоволно да се разправи със Славянина и да завземе Романия. Те са категорични обаче, че с българската победа и смъртта на Тома, се слага край както на краткотрайната му узурпация, така и на гражданска война в империята.
Вследствие непредвидените обстоятелства, император Тома вдига обсадата и решава да посрещне настъпващата българска армия в открито сражение край Хераклея. То е катастрофално загубено от ромейските войски, а скоро след това, изоставен от оцелелите си войници, Тома губи и живота си. Какво носи победа на българския владетел Омуртаг?
Омуртаг се “[…] завърнал в земята си, като се гордеел и се хвалел” – лаконично отбелязва т.нар. Продължител на Теофан – “поради победата си над него“ (император Тома, б. м.). Безспорно победата над ромейската войска и над самия император , втора поред, след тази при Върбишкия проход от 811 г. , са повод за гордост, но в случая става въпрос и за нещо повече.
Като отзвук на този своеобразен триумф, отпразнуван от Омуртаг, можем да посочим създаването на т.нар. Чаталарски надпис. С оглед на събитията, които маркира въпросният, проф. Бешевлиев е склонен да отнесе издълбаването му към пролетта на 823 г.
„Канасубиги Омуртаг е от Бога владетел в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни […] Нека бог да удостои поставения от бога владетел, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича […]”.
Тук за първи път в историята попадаме на официалната титла на българския владетел – „канасубиги“ или „от Бога архонт“. Титла, която по един категоричен начин отразява промените, настъпили във владетелския институт на българската държава. След победата на Крум над император Никифор и тази на Омуртаг над император Тома положението на България коренно се променя. Претенциите на долнодунавския властелин биват открито предявени в един официален държавен документ, какъвто се явява Чаталарския надпис.
За да изравни личното си достойнство с това на християнския император Омуртаг присвоява, (но по-важното е, че не среща съпротива правейки го) титли, форми и обичаи от ромейската канцелария и церемониал, най-съществената, от които се явява титулния израз o ek Qeon arcwn. Въпросният илюстрира представата за божествения произход на властта в Средновековния свят и се явява аналог, но едновременно с това и антипод на ромейската императорска титла o ek Qeon βασιλεύς.
Самата императорска титла стои във връзка с представата, че владетелите на Романия са поставени от Бога, че те са богоизбрани, а властта им свещена. Действията на Омуртаг придават една сакралност на едноличната му власт, която на свой ред бива санкционирана от християнския Бог, подобно на тези на Източния и Западния император. Историята обръща особено внимание на такива „дреболии“.
Стефан Пройнов: Дреболии но дяволът е заровен в детайлите.
Актът на пренасяне Божието благоволение от Тома върху Омуртаг е пресъздаден от автора на старобългарския илюстрован превод на Манасиевата „Хроника“ по един изключителен начин. На 55 миниатюра виждаме как насред бойното поле българинът е посегнал да свали короната на бягащия император.
Автори: Стефан Пройнов/ Иван Стоянов
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
