Раннохристиянската църква определила седем тайнства, или официално признати ритуали, които трябвало да бъдат изпълнявани от ръкоположени църковни наставници.
Тези седем тайнства били, и все още са, религиозни церемонии, които отпечатват върху човека отличителния белег на „благодатта или Божествената енергия“. Всяко тайнство въздава по неповторим начин благодатта. Въпреки че седемте християнски тайнства са били постановени първо в Римокатолическата църква, много от тях като Кръщение, Брак и Свещенство са приети и в другите християнски традиции. Всяко тайнство по своята същност представлява обряд, чрез който Божественото се приканва да се всели непосредствено в духа на индивида. Терминът тайнство означава ритуално призоваване на свещената сила в душата на човека.
Тайнствата внушават със символи изискването за духовна зрялост и за изцеление. Но те изразяват съвсем точно и това, на което трябва да се посветим през основните етапи на своя живот, за да поемем личната отговорност, която идва с духовната зрялост.
Тайнствата са не само ритуали, които ни облагодетелстват, те са и изисквания, които сме длъжни да. изпълним; те са не само енергия, която получаваме, но и сили, които трябва да отдадем за другите. Да вземем например тайнството кръщение, при което членовете на семейството поемат физическа и духовна отговорност за детето, което са дали на света.
Промяната, която предизвиква у нас този ритуал като духовно зрели индивиди е да приемем символно, изцяло и с благодарност семейството, в което сме родени. Символично, кръщение също означава да почитаме себе си и своето семейство, като прощаваме на неговите членове всяка болка, която са ни причинили в детството. Силата, която се съдържа в такава прошка, е точно онази сила, която лекува тялото.
Седемте тайнства и техният символен смисъл са следните:
Кръщение: да получаваш и да даряваш благодат олицетворяваща благодарността за твоя живот във физическия свят.
Причастие: да получаваш и да даряваш благодат – под формата на „нафора” – олицетворяваща свещения съюз с Бога и с хората в твоя живот.
Конфирмация: да получаваш и да даряваш благодат, която допринася за твоята индивидуалност и самооценка.
Брак: да получаваш и даряваш благословията, която осветява съюза със себе си, символизиращ признаването и почитането на насъщната потребност да обичаш и да се грижиш за себе си, за да можеш да обичаш изцяло друг човек.
Изповед: да получаваш и даряваш милостта на опрощението, която пречиства твоя дух от злото на желанията.
Свещенство: да получаваш и даряваш благодат, която осветява твоя път на служене.
Елеосвещение: (последно миропомазване) да получаваш и даваш благодатта да се завършва всяко дело не само преди смъртта, но и всеки ден, и която ти дава възможността да обичаш днес.
Седемте степени на личното посвещение са израз на сили, които имаме и които трябва да осъществим, сили които трябва съзнателно да използваме и прилагаме като се променяме, според изискванията на живота.
Източник: magicaura.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
