Никол Колева е първата българка, развяла българското знаме 30 км над Земята, в нулева гравитация.
Тя е само на 24 години, изследва психиката на астронавтите от НАСА, но не мечтае за необятния Космос, а да се върне обратно в България.
На 10 годишна възраст Никол напуска Плевен, за да учи в чужбина. Завършва пансион в Англия. В университета учи клинична психология и специализира космическа психология. В ничията земя, там, където космоса и земята се срещат, развява българското знаме. Три дни след като каца, се срещаме на родна земя.
„Въпреки, че съм живяла в чужбина винаги каквото и да съм правила винаги съм представяла България и за мен наистина беше чест и гордост. В момента, в който разбрах, че ще летя първото нещо, което си помислих е, че трябва да си взема българско знаме с мен”, разказва Никол пред Нова.
Тя се е съгласила на предложението да лети в Космоса, още в първия момент, в който са й предложили. Но възможността не е била посрещната със същия ентусиазъм от майка й, която веднага се сетила за фаталния инцидент с подводницата на път за Титаник.
„Разбирам я като майка. Тя първо гледа опасностите и аз също не мога да кажа, че не ме беше страх. Особено като летяхме към Бостън много ме хвана страх. На финалната права се разплаках”, споделя Никол.
„Много е странно. В първия момент е еуфория, не осъзнаваш какво се случва. Тялото ти е тотално объркано. Инстинктивно даже се опитваш да плуваш. Защото имаш такова чувство все едно си във вода, но то няма какво да оттласкаш. Тялото ти прави едни движения, но нищо не се случва”, казва Никол.
Когато самолетът започва свободното падане, учените усещат гравитацията на луната, на Марс и чувството за безтегловност. Тогава започват и техните експерименти.
„Името на този полет е кометата на повръщането. Това е още откакто НАСА са ги създали, за да тренират астронавти. Но от тогава доста се е развило и сега е по-мекия вариант. Много рязко се удряш, защото от без гравитация изведнъж влизаш в гравитация и направо се удряш в пода.”, обяснява българката.
Полетът е с продължителност като този от София до Лондон – около 3 часа. Но ефектите върху пътниците са далеч по-различни.” Като кацнеш тялото ти се чувства странно. Бях адски изморена. Прибрах се в хотела ми и спах 13 часа. Все едно съм тичала 5 маратона”, казва Никол.Тя споделя, че мечтая да се завърне в България.
„Виждам възможности в България за това да се създадат същите възможности както и други държави”, убедена е Никол.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
