В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г., в къщата на инженер Ипатиев, в Екатеринбург, отряд болшевики под командването на Яков Юровски хладнокръвно разстрелва царското семейство Романови.
В мазето на къщата в тази нощ са разстреляни: последният руски император Николай Втори, съпругата му Александра Фьодоровна, дъщерите – Олга, Татяна, Мария, Анастасия и царевичът Алексей. Вестта за страшната трагедия научава целият свят. Много руски монархисти не искат да повярват на факта, че не е останал нито един законен наследник на династията Романови.
След екзекуцията по цяла Русия, обхваната от Гражданската война, а след това и по света са разпространени слуховете за „по чудо спасилите се” – Алексей, Олга и царицата Александра Фьодоровна. По-късно се появяват много „деца и внуци на царското семейство”…
Много мними членове на царското семейство са приемани топло в редица европейски страни, където се цени синята кръв; някои наивни французи и испанци се разделят с част от финансите си в тяхна полза. Сред бялата емиграция се разпространяват слухове, че Николай и семейството му живеят тайно в Сухуми с фамилията Берьозкини и че царят починал от естествена смърт през 1957 г…
Епически размах придобива историята на млада жена, която се самообявила за княгиня Анастасия.
Историята започва в Берлин на 17 февруари 1920 г. Една млада жена се разхожда на брега на канал и внезапно се хвърля във водата, опитвайки се да се самоубие. За щастие минава един полицай и я спасява. Жената е скромно облечена и има славянски черти; след като е освидетелствана, тя е изпратена в психиатрия.
В клиниката „Далдорф” няколко години жената има пристъпи на меланхолия и апатия; след известно време тя проговаря, но не казва коя е и откъде е.
Веднъж в ръцете на съседката на жената – Мария Пойтерт, попада списание, в което е публикувана снимка на дъщерите на Николай Втори и статия за това, че може би някоя от дъщерите му се е спасила от разстрела. Мария погледнала жената и открила в нея сходство с Анастасия Романова. Краткият разговор с жената, която многозначително мълчи и не отговаря на въпросите, кара М. Пойтерт да направи извода, че тя се опитва да запази инкогнито.
След няколко месеца Мария е изписана от клиниката и разказва на руски емигранти за чудната си съседка в „Далдорф”. Бившият ротмистър в гвардията на Нейно величество М. Швабе решава да провери слуха дали в клиниката не се крие дъщерята на последния руски император. Той се среща с непознатата, говори й на руски език, но става ясно, че тя не разбира езика. Тогава Швабе й показва снимка на Мария Фьодоровна и тогава жената извиква: „Това е баба ми!”
Швабе настоява за експертиза. За целта той кани графиня Зинаида Толстая и хирурга Винеке, с които тръгва за клиниката, откъдето всички излизат напълно озадачени и пълни със съмнения.
Емигрантите започват да се вълнуват; слухът се разпространява светкавично сред белогвардейци и монархисти, които искат да повярват в чудото. Непознатата е посетена от баронеса Буксхевден, който дълги години е в свитата на Николай Втори.
„Анастасия” обаче крие лицето си, дърпа одеалото към него и не отговаря на въпросите. Баронесата признава, че не може да разпознае в това лице нит