В България не е така – взимането на подкуп не е престъпление, докато не те хванат.
А според Лиляна Павлова корупцията е по-скоро усещане.
Това важи и за разхищение на държавни средства
Китай установи минимален размер на получен подкуп или на разхищение на държавни средства, за които може да бъде произнесена смъртна присъда. Става въпрос за 3 млн. юана (около 463 хил. долара), предаде ДПА. Агенциите цитират публикувано общо постановление на Върховния народен съд и на Върховната прокуратура.
Правосъдните органи препоръчват при разглеждане на дела за корупция да се отчита и сериозността на извършеното престъпление, и степента на неговите негативни последствия.
„При наличието на предвидени от закона смекчаващи вината обстоятелства, подсъдимият е възможно да бъде осъден на смърт с отсрочка от 2 години“, се казва в постановлението.
В наказателния кодекс на КНР от 2015 г. не се посочват конкретни суми на подкупите или на разхитените държавни средства, при които е възможно произнасяне на смъртна присъда. Сегашното постановление има за цел да разясни текстове от наказателното законодателство.
Кампанията за борба с корупцията се разгърна в Китай след идването на власт през 2012-2013 г. на т.нар. „пето поколение“ ръководители начело с президента на КНР и генерален секретар на ЦК на управляващата комунистическа партия Си Цзинпин, припомнят експерти.
Тя има за цел да бъдат наказвани корумпирани служители, както на високо, така и на по-ниски нива и продължава по-дълго от очакваното.
От нея пострадаха хора на много по-високи равнища, отколкото мнозина анализатори очакваха, коментира ДПА.
По някои от корупционните дела бяха произнесени смъртни присъди с отложено изпълнение, които в Китай обикновено се заменят с доживотни.
Това усещане се изкоренява в Китай, а в България се вкоренява. След разстрела държавата изпраща квитанция за куршумът на близките за корупцията не се харчи нито една стотинка в тази държава.
Каквото посеем, това и ще пожънем!
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
