Михаил Радев Александров е роден на 01.09.1927 г. в гр. Дупница в бедно тютюноработническо семейство, имал е две сестри: Йорданка и Цветанка.
Като ученик в дупнишката гимназия, през м. септември 1942 г. Михаил Радев е приет от Йонто Струмца за член на РМС. В неговия клас е имало петима евреи. Йонто Струмца, Изи Давид Алкалай (неговият баща е имал магазин за хранителни стоки) и др.
Когато е бил учиник е съществувала младежка организация „Бранник“ която е профашистка. Редица от бранниците от Дупнишката смесена гимназия през 1941-1944 г. са нанасяли жестоки побоища на учениците евреи.
Бранниците са заемали националистични и антисемитски позиции под влияние на провежданата антиеврейска политика по това време от цар Борис Трети и министър-председателя проф. Богдан Филов, който е бил ръководител на бранниците в Царство Българя. Историческата истина повелява да кажа, че през 1941 и 1942 г. в нашата страна са приети и прилагани 8 антиеврейски закони.
Безотговорни са и днес позициите, които заемат някои личности в България, претендиращи, че добре познават националната ни история. Тези псевдоисторици се опитват да омаловажат антисемитската политика по това време, провеждана от цар Борис Трети и проф. Богдан Филов. Тези псевдоисторици защитават бранниците, легионерите и редица други отговорни фактори, които тогава са провеждали антисемитската политика до 09.09.1944 г. На практика това са безотговорни твърдения, които са срам за истинската българска историческа наука и опити за груби фалшификации на събитията по това време.
В неговия клас са били Христо Г. Христов (по-късно окръжен прокурор) и брат му Методи, който по-късно е станал професор по агротехника. Горепосочените са били активни ремсисти антифашисти, през 1946 г. Михаил Радев е избран за секретар на ГК на РМС в гр. Дупница и член на Околийския комитет на РМС. Той е останал през целия си живот верен на младежките си идеали, без да търси някакви привилегии. Останал е кристално чиста и светла личност, пословично скромен, трудолюбив и честен. Завършил е гимназията в гр. Дупница през 1946 г., а през м. юли и август 1947 г. е взел участие Бригадирското движение в Хаинбоаз, като командир на дупнишкия отряд от 50 младежи и девойки, повечето от които гимназисти. През 1948 и 1949 г. през лятото Михаил Радев е участвал в строителството на язовир „Калин”. През 1953 г. е завършил медицина в гр. София и е работил като лекар във Военноморските сили в гр. Варна. От 23.01.1956 до 10.08.1964 г. живее и работи в гр. Стара Загора. Бил е заместник-главен лекар на Окръжната болница от 16.04.1957 до 22.11.1962 г., а след това е завеждал Инфекциозно отделение в същата болница. От 10.08.1964 г. Михаил Радев е асистент по инфекциозни болести в Медицинския институт в гр. София; от 01.04.1969 е старши асистент и от 01.01.1972 г. – главен асистент. От 28.04.1976 г. е доцент, а от 26.11.1980 г. е професор, пенсионирал се е на 08.09.1992 г. От 03.12.1975 г. е доктор на медицинските науки, с докторска дисертация на тема: „Хеморагични трески в България” в обем от 963 страници. Професор д. м. н. Михаил Радев има в съавторство 15 учебници по инфекциозни болести за студенти, автор е на 4 научни монографии и на още няколко монографии в съавторство. Избиран е за ръководител на Катедра по инфекциозни болести при Института по заразни и паразитни болести в Медицинска академия, редица години е чел лекции на студенти и специализанти и е бил главен републикански специалист по инфекциозни болести.
Получил е патент за изобретение № 61 475 и в колектив е работил за откриване на българско лекарство на СПИН. За високите му постижения в науката той е носител на „Медал на честта” на Американския библиографски институт за 2000 година в Северна Каролина. Номиниран е от същия институт за учен на годината, носител е на два ордена „Кирил и Методий” – ІІ и І степен, Народен орден на труда – златен и много други отличия. Проф. Михаил Радев е владеел 4 езика, между които английски, френски и руски. Изнасял е научни доклади на международни симпозиуми в Москва, Киев, Стокхолм и е имал публикации във Вашингтон, САЩ, за лечение на СПИН, чрез прилагане на препарата ТИАС, изобретен от химика Михаил Будуров. Проф. Михаил Радев е създал своя школа от специалист по инфекциозни болести. Той е подготвил около 30 души високо квалифицирани специалисти, които са доказали своите качества в науката. По неговото научно-методическо ръководство са израснали специалистите, завеждащи Инфекциозно отделени в Общинската болница в гр. Дупница: лекарите Иван Остришев, Милка Пейчева Богоева и Росица Панчева. Проф. Михаил Радев е подготвил и други лекари специалисти от различни градове в Югозападна България и страната. Той често е идвал в родния си град Дупница като лекар консултант по инфекциозни болести, починал е на 25 февруари 2005 г. в гр. София. (По изследвания на Иван Хаджийски от 25 юли 2024 г., четвъртък.)
Съпругата му Нанка Георгиева Савова – Радева, е родена на 20.09.1929 г. в гр. Стара Загора, тя има една сестра Анна, юрист. През 1954 г. Нанка Радева е завършила медицина в гр. София, а от 27.01.1951 г. са женени. Имат две дъщери: Невена, родена на 24.10.1951 г. в гр. София, фармацевт, началник на аптеката на Инфекциозна болница, омъжена, има двама сина: Алексей Алексеев Лещански, р. 22.10.1978 г., медик и Михаил, р. 14.12.1984 г., ученик в английската гимназия.
Професор Радев е третият човек от дясната страна
Втората им дъщеря Искра Михайлова Радева е родена на 07.10.1959 г., учител по български език и литература в Техникума по шев и дизейн в гр. София, омъжена, има син Алеко Павлов Терзийски, роден на 08.12.1989 г. Д-р Нанка Радева е лекар специалист по вътрешни и сърдечно-съдови болести, главен асистент от 1964 до 1981 г., преподавател в Втора вътрешна клиника към Медицинска академия; кардиолог от 1981 до 1989 г. в Правителствена болница. Проф. д. м. н. Михаил Радев и гл. ас. д-р Нанка Радева имат много съвместни публикации от 1956 година насетне. Тя е починала на 20 март 2012 г. в гр. София.
От 1975 до 1992 г. проф. Михаил Радев е чел лекции и на студенти специализанти в Инфекциозна болница към МА – гр. София, автор е на около 400 научно-изследователски статии, 15 учебника по инфекциозни болести в съавторство и на 6 научни монографии. В историята на духовна Дупница проф. д. м. н. Михаил Радев остава като светла и благородна личност, учен с национална, европейска и световна известност. (Пак там)
През 70 и 80 години е спасил стотици животи на заболели от Кримски Хеморагична треска.
Бил е Секретар на партийния комитет на Медицинската академия 1980 година.
Награден с медал 40 години Бригадирско движение през 1986 година.
По предложение на кмета на Дупница, професор Михаил Радев е обявен за почетен гражданин на града.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
