Към даващите и приемащите награди: Понякога не трябва да се плаче, а да се мрази…
Принудиха ни да се взираме само в историята и да тръпнем – възторжени и отчаяни. Гордостта ни идва от победи на велики царе, които никой не е видял и чул, съществуващи в мъгливи хроники. Вътрешно обаче се упрекваме, че не сме такива воини, пълководци и държавници. Обикновени, дори семпли сме, но на празник навличаме потури…