Тази така важна за еничарите секта била основана от Хаджи Бекташ през ХІІв. От идеологична гледна точка, бекташите съчетават елементи както от ортодоксалното християнство, така и от исляма и местните Малоазийски езически традиции. По този начин те лесно успяват да наложат влиянието си сред местното население, което от векове живее с подобни смесени традиции.
Точният момент на свързване на сектата на бекташите с еничарският корпус не е съвсем ясен. Някои изследователи търсят началото на тази симбиоза, още при създаването на корпуса. Други обръщат взор към средата на ХVв.
Важното е че бекташите се превърнали в инструмент, чрез които централната власт налагала своя контрол над еничарите и поддържала верският им фанатизъм. Ала сливането стигнало до там, че след известно време самите еничари започнали да гледат на себе си почти като на бекташи или най-малкото като на техни следовници. Тази тенденция била използвана от водачите на дервишите, с цел да наложат своето влияние над централната власт, като използвали еничарите за тази цел.
Основна функция на бекташите била да съблюдава спазването на шериата и другите закони от еничарите, както и непрекъснато да се занимават с духовното състояние на корпуса.
По време на поход, тълпи от дервиши следвали еничарите, пеели своите молитви и непрекъснато ги насърчавали да се бият. В мирно време бекташите живеели в еничарските казарми.
Източник: belizarius.wordpress.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
