Традиционно се смята, че Ахеменидската империя е създадена от Кир Велики в средата на VI век пр. н.е. През 559 г. пр. н.е. Кир става крал на провинцията Фарс, а девет години по-късно унищожава Мидийската империя. През следващите няколко века ахеменидите разширяват империята си на изток и запад.
С растежа на империята, ахеменидските владетели искали да покажат авторитета си чрез построяването на монументални архитектурни забележителности. Перидоът на процъфтяване на Ахеменидската архитектура започва още от времето на Кир и продължава поне още две поколения след него. Двата най-забележителни примера за архитектурния гений на ахеменидите са кралските гробници (тази на Кир Велики и тези в Накш-и-Рустам) и градовете-палати (по-точно в Пасаргада и Персеполис).
Гробницата на Кир Велики Мавзолеят на Кир Велики се намира в археологическата местност Пасаргада, в региона Фарс, в днешен Иран. Смята се, че позлатеният саркофаг на на Кир някога се е намирал в тази компактна гробница, направена от варовик. По-късно, паметникът е почитан като гробница на майката на цар Соломон и дори в определен етап от историята е служил като джамия.
Гробницата на Кир Велики
Въпреки че Кир е основателят на Ахеменидската империя, неговата гробница е изключително семпла и обикновена, особено в сравнение с гробниците на наследниците му. Първоначално, монументът е бил висок 11 метра и е съдържал мазе с фронтонен покрив. Върху тази гробница няма никакви надписи и единствената украса се е състояла в изгравирана розетка във тавана на входната фасада.
Кралските гробници в Накш-и-Рустам
Кралските гробници на четири ахеменидски владетели се намират в археологическата местност Накш-и-Рустам. Това място е известно най-вече със Сасанидските барелефи, въпреки че точно гробниците на ахеменидските владетели първоначално са привлекли сасанидите към това място.
Тези гробници са издълбани в самата скала и по тях може да се видят различни барелефи, като в една даже има надпис, идентифициращ собственика ѝ като Дарий Велики. Усилията, които са положени за построяването на тези гробници /снимката в началото/, вероятно е трябвало да излагат на показ богатството и величието на Ахеменидската империя.
Пасаргада, първата столица
Градът Пасаргада не е известен само с гробницата на Кир Велики – това е първата династична столица на Ахеменидската империя. Всъщност ахеменидите са тези, които създават „първата велика мултикултурна империя в Западна Азия“ и първата държава, която „уважава културните различия на всички народи“. Разнообразни архитектурни техники могат да бъдат наблюдавани из цялата територия на Пасаргада.
Например големите каменни конструкции в първата ахеменидска столица са построени чрез Лидо-йонийски зидарски методи. С други думи, тези строителни техники са донесени в Пасаргада, след като лидийците (западна Анадола) са били превзети от Кир, вероятно през 547 г. пр. н.е.
Новата столица – Персеполис
Интеграцията на завзетите от ахеменидите народи е още по-видна в архитектурата при наследниците на Кир Велики. Най-ясният пример за това е следващата столица, наречена Персеполис. Основана е от Дарий, но е довършена от неговият наследник – Ксеркс Велики.
Едни от най-интересните забележителности несъмнено са т.нар. „барелефи ападана“, които се намират на източните и западните стълби на двореца Ападана в Персеполис.
Тези барелефи изобразяват церемонията по преминаването на различни народи под ахеменидско владичество, носейки различни дарове на Великия крал. Вероятно дизайнът на ападанските барелефи в Персеполис е базиран на колонадната зала на Кир, но мащабът на персеполските гравюри е значително по-голям, вероятно за да се покаже огромния възход, постигнат от наследниците на първия император.
Чуждите пратеници, носещи дарове, със сигурност са били възхитени от паметниците и сградите на ахеменидите.
Персеполис е смятан за апогея на ахеменидския архитектурен стил. В следващите два века, развитието прекъсва и така до краха на Ахеменидската империя, дело на Александър Велики.
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
