Будилникът, още от самото си появяване, е бил добре приет от хората и веднага става необходимост за бита. Той бързо е заместил петела и неговото победоносно сутрешно кукуригане.
Все още са живи много загадки, са свързани с историята на будилниците. Някои смятат, че първообразът е бил произведен още във времената на древна Гърция. Този прототип на будилника е бил осъществен с помощта на клепсидрата – воден часовник, изобретен в Египет. Освен това той е бил снабден със специален механизъм, който, след известно време и след известно количество изтекла течност, задействал продължително изсвирване.
През тринадесети век монасите от един орден са използвали водна система, с помощта на която са се събуждали за воденето на нощните служби. По този начин, те са могли между две нощни молитви да заспиват в пълно спокойствие, без да се боят да пропуснат сутрешните молитви. По-късно хората са търсели други начини за събуждане, повече или по-малко необичайни. През седемнадесети век е бил изобретен будилник със свещ, който е действал по следния начин – една разграфена свещ се разполага в близост до спящия. Метална карфица, която се побива на определена резка на разграфената свещ, се свързва с механизъм, задействащ едно звънче. Щом горящата свещ освободи карфицата, звънчето се задейства.
През същата епоха, най-спонтанно използваният начин на събуждане все още си е оставал този, който предлага природата – зората и нейният възторжен вестител, петелът. Живеейки според слънчевия цикъл, всеки се е събуждал с раждането на деня. С напредването на цивилизацията се налага хората да се събуждат в определено време. За да се отговори на тези нужди на човечеството, към края на деветнадесети век започва промишленото производство на будилници. Всеки будилник по предварително задание може да звъни в определено време. Много скоро е дошло времето на голямата точност – изискване, на което будилникът е трябвало да отговори.
Тъй като събуждането е изключително важна част от живота на хората, се е наложило да бъде обмислен вариант за една допълнителна функция на останалите видове часовници. Най-примитивните от тях бързо са снабдени с механизми за озвучаване, които да отбелязват часа. Стенните часовници започват да се снабдяват със звънци. В края на осемнадесети век се появяват ръчните часовници с камъни.
Източник: nabore.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
