Версиите за това кой е Мадарския конник са безкрайни и от векове провокират човешкото въображение. Десетки изследователи с множество предположения допълнително заплитат мистерията около конника, издълбан в скалите край шуменското село Мадара.
Най-любопитно е твърдението, че Мадарският конник е… жена, пише „България днес“. Според някои изследователи конникът има оформен бюст, което е безспорен факт, че на изображението е дама. И то тракийската богиня Бендида.
В повечето от изображенията й по скални релефи, апликации, кани или монети е представена като ловджийка, наметната с кожа, носи ботуши и шапка от лисица. В ръцете си държи копие, лък или дори мрежа и често я съпровожда ловно куче.
В древногръцката митология ловците Агрей и Номий, а също и самата Артемида носят ботуши, което символизира качеството бързина. По тази причина ботушите присъстват в образа на Бендида, но за разлика от нейните гръцки аналогии само тя носи шапка от лисича кожа. Версията е, че Бендида е изобразена като възхвала на Тангра и българските владетели.
Смята се, че релефът представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.
Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции. Най-разпространената версия е, че на скалите е хан Тервел, а изображението е направено след спечелена битка. Тази теза се защитава по няколко линии.
Прабългарските надписи край конника са на гръцки език и разказват за събития през VIII-IX век от периодите на управление на хановете Тервел, Крум и Омуртаг. Кръгът на предположенията силно се стеснява от надпис, който представя събития от 705 г. По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен.
Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Хан Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар – т.е. цар. Дори и тези факти обаче са разколебани от твърденията на различни изследователи, че император Юстиниан може да е изобразен край Мадара.
Това предположение обаче среща най-малък брой поддръжници. Друга теория твърди, че конникът е самият хан Аспарух. Според защитниците на тази теза той е искал да постави в скалите уникален знак, с който да възхвали прабългарския бог Тангра. Затова и релефът се виждал отдалеч, а в същото време бил изключително труднодостъпен. Съществуват и твърдения, които определено граничат с нестандартното мислене. Не липсват хора, които смятат, че Мадарският конник е част от потъналия митичен континент Атлантида.
Според други пък релефът е хороскоп, който съдържа закодирано послание и не всеки може да достигне до дълбокия му смисъл. Мадарският конник е уникален не само за България, но и за Европа. Той е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. През 1979 г. обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение.
През 2008 г. той е определен за Глобален символ на България. Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 метра височина. Наблизо се намират и първите две български столици – Плиска и Преслав.
Любителите на мистерията развиват теории, че Мадарският конник е издълбан и на други места в страната. Предполагаемите места са врачанското село Зверино, околностите на Свищов и в Силистра. А вероятните им създатели – от прабългарите, през римляните до жителите на митичния континент Атлантида. До ден днешен обаче няма категорични данни, че релефът може да се появи и на друго място на територията на страната.
Източник: blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
