Статуята на Христос Спасителя е монумент, намиращ се на високия 710 метра връх Коровадо в Рио де Жанейро, Бразилия
Фигурата е изградена в стил Арт Деко, а нейн автор е Пол Ландовски, френски скулптор, който проектира статуята, която впоследствие е построена от инженер от бразилския инженер Ейтор да Сивал Кост. Лицето на скулптурата е изработено от румънския скулптор Джордже Леонида, който печели световна популярност именно с работата си по лицето на Исус Христос. Румънецът е следвал скулптура в Букурещ и Италия, но при зараждането на идеята за проекта за статуя в Рио де Жанейро се намира в Париж и е добър познат с Ландовски.
Статуята е официално открита и отворена за посетители през 1931 г. Монументът има впечатляващи и респектиращи размери – височина е близо 30 метра, и то изключвайки 9,5-метровия пиедестал, а широко разтворените хоризонтално разположени ръце се простират на широчина от 53 метра. Целият монумент тежи 635 метрични тона.
Статуята е изработена от стоманобетонни и триъгълни масивни плочки и е поставена върху каменен пиедестал, служещ за стабилизиране и подсигуряване на елементите от скулптурата. Статуята на Христос Спасителя е не просто паметник, място за поклонение или християнски символ, а обществена и културна икона на Бразилия. Монументът също така е включен в списъка на новите седем чудеса на света.
Идеята, плановете, надеждата
Предложението за построяването на християнски монумент на връх Коровадо в Рио де Жанейро в чест на принцеса Изабел датира от средата на 1850-те. Различни църковни деятели и управници имат желание да се създаде масивен и впечатляващ символ на вярата в най-големия бразилски град Въпреки това, предложението не събужда интереса и умира в зародиш, поради липса на обществена подкрепа. Страната се стреми към разделение на църквата и държавата и се опитва да намали влиянието на вярата в публичния живот и държавните дела.
През 1920 г. Католическият кръг (една от най-големите католически организации в страната и света) прави втори опит да осигури подкрепа и финансиране за изграждане на паметник, който да бъден построен върху хълма и да служи и като ориентир. Благодарение на организацията и кампанията за набиране на средства и масовата подписка, наречена „Седмица на Монумента“, Католическият кръг успява да събуди обществения интерес по отношение на проекта. Църквата смятала, че подобна статуя е била нужна, поради „засилващото се безбожие“ в Рио де Жанейро по това време.
Раждат се различни предложения за монумент, включително статуя на Исус Христос, държащ земното кълбо в ръката си. Въпреки множеството дизайни, които са изпратени, комисията финално избира именно този архитектурен проект, който познаваме днес.
Строителните работи продължават девет години – от 1922 до 1931 г. при скромна цена, равняваща се на 3,4 милиона долара към 2016 г.
Монументът е официално открит на 12 октомври 1931 г. Дъждът и вятърът постепенно захабяват каменните плочи на статуята, което налага нейните ремонти дейности и често обновяване. Извършват се периодични ремонти и реставрации, включително и основно почистване през 1980 година. През 2003 г. са монтирани ескалатори и асансьори, за да се улесни достъпа до платформите около статуята. Параклисът, който милиони туристи посещават всяка година е построен в основата на монумента през 2006 г., за да се отбележи 75-годишнината от построяването на скулптурата. Последната цялостна реставрация е направена през 2010 г., като целта ѝ е монументът да е в перфектно състояние за предстоящите към онзи момент Олимпийски игри в града и Световно първенство по футбол в страната.
Статуята вероятно постепенно ще потъмнява през следващите години, тъй като оригиналните бледи камъни, използвани при строителство постепенно се изчерпват в кариерите, в които се добиват и подмяната и реставрацията им ще се извършват с по-тъмна версия на камъните.
Статуята като едно от „Седемте нови чудеса на света“
През 2007 г. статуята е включена в окончателния списък на Новите седем чудеса на света, след за нея беше гласувано изключително масово и тя спечели своето място с огромна подкрепа. Над 100 милиона души взеха участие в гласуването кои световни обекти да бъде включени в окончателния списък със седем от първоначалната селекция от 21 финалисти.
Източник: itravel-bg.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
