Признаваме, че много обичаме да ви разказваме за всякакви откачени и интересни атракции, които можете да посетите из целия пъстър свят. След толкова много материали обаче продължаваме да се изненадваме на нещата, които човешкия мозък може да роди. Как бихте обяснили най-новата атракция в Банкок – кафене на смъртта?
Точно така – става въпрос за кафене, което иска да ви отведе в отвъдния живот, без да сте умрели. Неговата цел е да „потопи посетителите в смъртта“. Новото заведение сервира различни освежителни напитки, докато клиентите са удобно полегнали в истински погребални ковчези.
Освен тези приятен мебели – целият интериор на кафенето е погребален – притъмнена светлина, статуи на Буда, изкуствени скелети, погребални урни от крематориуми и коктейли с имена като „Раждане“, „Болка“, „Старост“ и „Смърт“. Вместо обичайните късметчета, които пристигат с кафето, тук „късметите“ са от сорта на „Остава ви една година живот“, „Това е последният ви ден“ и други подобни приятни.
Всъщност става въпрос за интересен експеримент и маркетингов ход, измислен от професор от Университета в Банкок, който създава атракцията като част от докторската си дисертация по религия и психология. Неговата цел е да докаже едно от ученията на Буда, според който колкото повече мислим за смъртта си, толкова повече намаляваме егоизма, заблуждението за собственото си величие, арогантността и гнева в личността си.
Въпреки че е много интересен експеримент, превърнат в рекламен трик, той не се приема никак добре. Повечето посетители казват, че това е най-ужасната атракция на света, а почти никой не издържа повече от няколко минути в заведението на смъртта. Според други пък това е подигравка с религията и Буда и поредният опит от нея да се извличат маркетингови ползи. Има и група хора, която намира преживяването за особено интересно, като някои хора определят, че след едно кафе в заведението се чувстват „преродени“ и „изчистени“.
А вие бихте ли полегнали доброволно в ковчег, за да изпиете едно кафе?
Източник: itravel-bg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
