Творчеството на Диего Веласкес е смятано за апогея на испанската живопис през XVII век, както и за едно от най-големите явления в световното изкуство. Работите му се отличават не само с творческия му диапазон, но и със смелостта и нововъведенията в художествените решения. Човек с изключително висок морал, наречен от съвременниците си “художник на Истината”.
Диего Родригес де Силва и Веласкес се ражда на 6 юни 1599 година в Севиля, Испания. Едва 10-годишен вече е забелязан, че притежава изключителен талант към изобразителното изкуство. Затова го изпращат да учи живопис при големите майстори на четката Ерера и Пачеко (по-късно Диего се жени за дъщерята на Пачеко). Дарованията на младежа се развиват с бързи темпове и още на 18 години получава правото да се нарича маестро.
През следващите години Веласкес работи в Севиля. Повечето му работи от този период са в стил “бодегонес” – сцени от живота и бита на народа, в които главните герои, запечатани на платното са обикновени хора. От това време са картините “Закуска”, “Старица пържи яйца”, “Носачът на вода” и т.н. В подобен стил са нарисувани и няколко картини на библейска тематика – “Поклонение на влъхвите”, “Христос в дома на Марта и Мария”. Въпреки младостта си, художникът вече се радва на известност и добра репутация.
През 1623 година Диего Веласкес се мести в Мадрид, където е назначен за кралски художник и му се предоставя изключителното право да рисува портретите на крал Филип IV, както и на членовете на кралското семейство, аристократите и придворните. За усъвършенстването на майсторството на четката му голяма роля изиграва възможността да се запознае с платната на големите ренесансови майстори, чиито картини се намират сред кралската колекция. Веласкес се учи от платна на Рафаело, да Винчи, Тициан и още велики художници. Не по-малко е влиянието на културната среда, в която се оказва и най-вече срещата му и близките отношения с друг голям испански художник – Рубенс.
През 1629 година Веласкес за две години заминава за Италия, където изучава паметници от античната епоха и творчеството на майсторите от епохата на Ренесанса. Там рисува “Донасяне на дрехите на Яков на баща му Йосиф” и картината на митологична тематика “Ковачницата на Вулкан”. Но най-голямото му произведение от този период (30-те години на XVII век) става картината “Предаването на Бреда” (1634 година). Платното е сред най-забележителните произведения на живописта в историческия жанр.
Едновременно с картините Веласкес рисува и цяла галерия от портрети на лица от испанското общество: парадни портрети, ловни портрети на кралските приближени и семейството на Филип IV, портрети на придворни, приятели, ученици, серия от портрети на кралските инфанти. В портретите, които рисува на кралските шутове и джуджета се усеща мъдростта и лишеният от предразсъдъци светоглед на художника. Точно животът сред испанския кралски двор научава Веласкес как да постигне и да запечата на платното дълбочината на човешките характери, скрити зад маските на придворния етикет и лицемерие. Портретите му са белязани с необичайна реалистичност и естественост на образите.
В средата на XVII век Веласкес изживява своя пик. В този късен период от творчеството си създава известната композиция “Венера пред огледалото” и пейзажа “Вила Медичи”. Рисува без предварително да скицира композициите, директно върху платното и това в никакъв случай не му пречи да пресъздаде впечатленията си от натура в стройна и детайлно обмислена последователност.
Придворната му кариера се развива паралелно с усъвършенстването на майсторството му. Художникът е удостоен с много почести, звания и награди. Получава от Филип IV званието кавалер на ордена Сантяго – един от най-високите ордени в Испания. Присвоен му е и аристократичен статут. Избран е за член на Римската академия на св. Лука и общността на виртуозите на Пантенона.
Диего Веласкес почива на 6 август 1660 година в Мадрид. След смъртта му до наши дни са оцелели около 120 картини, като почти 50 от тях се намират в музея Прадо в Мадрид.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
