Българинът Цветан Кънев е обвинен в контрабанда на ядрена електроника за военни цели от Колорадо за Русия на стойност почти $400 000.
45-годишният Цветан Кънев може да получи 50 години затвор и глоба от 1 милион долара, ако бъде доказано, че е нарушил закона. Между 2 октомври 2015 г. и юни 2016 г. Кънев е пренесъл контрабандно от Колорадо и други части на САЩ специални електронни часовници, използвани за оптимизиране на високопроизводителни микропроцесори и комуникационни системи, пише в обвинителния акт, депозиран в Денвърския окръжен съд, цитиран от Bg Voice.
„Тези механизми са много чувствителни“, заяви Джеф Доршнер, говорител на главния прокурор по случая Робърт Тройър. Обвинението е повдигнато през януари 2017 г. Тогава Канев е в България и като научава, че ще става подсъдим, решава да остане.
„Опитваме се да го екстрадираме в Америка чрез съдебните канали“, каза Доршнер. Българинът е обвинен и в контрабанда и опит за контрабанда на мултичип модули с памет, които могат да контролират военно или ядрено компютърно оборудване.
„В Америка Кънев имаше собствена компания“, посочва Доршнер. Обвиняемият има връзки с международна компания, която продава полупроводници. Той има опит в управлението на големи клиенти и сметки в България, става ясно от фирмената му брошура.
Джеф Доршнер обаче каза, че въпросната компания не се разследва. В обвинението не се посочва къде точно е придобил оборудването. Той заяви, че не може да коментира името на доставчика. Само онези, които имат лиценз от Бюрото за индустрия и сигурност, имат право да изнасят високотехнологично оборудване, пише в обвинителния акт.
Контрабандното оборудване, с което се е сдобил Кънев, е включено в списъка на най-чувствителните стоки, се казва в обвинителния акт. Според досега събраните от прокуратурата данни българинът Канев е продал оборудването за $372,432. Прокуратурата ще иска Канев да върне тези пари, ако бъде осъден.
Източник: dnes.dir.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
