Фурорът на Карлос Насар на световното първенство по вдигане на тежести в Бахрейн логично е най-горещата тема в последните часове.
Всички сме впечатлени от поредните чудеса, които олимпийският шампион направи и заслужено се окичи със златотo. В социалните мрежи разпалено се коментира какъв уникален талант притежава България.
20-годишният Насар снощи спечели по безапелационен начин световната титла в категория до 89 кг. Карлос стигна до златото, след като постави световен рекорд в изхвърлянето – 183 кг, а в изтласкването остана на крачка от това да подобри собственото си постижение от 224 кг, след като не успя да преодолее 225 кг в последния си опит. Все пак в двубоя общият му сбор от 405 кг (183+222) му бе достатъчен да увеличи с 1 кг предишното си рекордно постижение.
Развълнуван и впечатлен от поредния му успех е и писателят Иво Иванов. Той написа любипитен коментар, който за кратко време набра популярност във „Фейсбук“. Към поста си Иванов постави и снимка на шития крак на Насар след тежката му контузия – скъсан ахилес.
Публикацията на Иво Иванов:
„Морската богиня Тетида е потопила своето новородено бебе Ахил в реката Стикс, за да го направи неуязвимо. Знаела е, че го очаква кървав, изпълнен с опасности живот и е искала да бронира бъдещето му. Държала е невръстния си син за петата и това останало единственото уязвимо място в тялото на легендарния герой… прочутата Ахилесова пета. Непобедимият боец е издъхнал чак, когато самият бог Аполон насочил стрелата на Парис към недокоснатия от вълшебните вълни на Стикс глезен.
Не само древногръцките герои имат ахилесова пета. Най-голямото сухожилие в човешкото тяло е безценна пружина, еластичен мост между мускулите и стъпалото, който ни дава възможност да тичаме, да скачаме, да спортуваме, да се движим. Но… когато се скъса последствията за повечето хора и най-вече за елитните спортисти са катастрофални. Възстановяването е неистово трудно. Тъканта става крехка, губи еластичност, изтънява, съседните мускули атрофират… стъпалото става нестабилно.
Човек интуитивно става по-предпазлив, усещайки своята древно-гръцка уязвимост в най-тънката секция на човешкия крак. Мислите ли, че е случайно, че находчивият ни език е нарекъл тази част от тялото именно „глезен“.
Виждал съм кариерите на толкова много великолепни атлети да издъхнат прободени от бога на нещастието подобно на митичния герой. Човек никога не е същия… с малки изключения. Едно от тях е може би единствено по рода си: Карлос Насар разкъса ахилесовото си сухожилие в злощастен инцидент и само година по-късно някак си стана по-силен, по-експлозивен, по-непобедим, и то в спорт, в който всяка става, мускул и сухожилие са подложени на чудовищни натоварвания.
Не се сещам за друг подобен случай. Просто няма такъв! Как е възможно човек да се възстанови по този начин след подобна контузия? Не е достатъчно да си млад и физически силен. Тук става дума за особен нечовешки екземпляр. Става дума за единствена по рода си воля, капацитет за преодоляване на болка и целеустременост. Такъв човек няма глезени – той има обратното – “калени”. Според неговата собствена анатомия, когато ти се скъса десният кален, той става по-силен. Такава е натурата му.
Карлос Насар щеше да бъде пример за подражание и повод за възхищение независимо къде е роден, но… така ми се иска, ако въобще съществува български фенотип, то в него да има поне една хилядна от неговия характер.
Ахил, древногръцкият герой е паднал сред димящите останки на Троя, покосен в петата. Карлос, съвременно-българският герой, от своя страна, се е изправил със стотици килограми в ръцете си, вдигнати високо над главата. Понякога митологията прави странни неща, бие шамар на собствената си дефиниция и става част от обкръжаващата ни действителност.
Легендата на Карлос Насар е тук, в този декемврийски ден на изтичащата година и е повод за вдъхновение, растеж и вяра, че човек може да постигне и най-откачената си мечта, да надделее над себе си, над болката, над най-могъщите съперници, дори над бога на нещастието и да накара целият свят да онемее, а водите на самата река Стикс да пресъхнат от възхищение“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
