Тукидид е гръцки историк от пети век преди христа.
Основните данни за живота на Тукидид черпим от собствената му „История“, както и от две биографии, едната дело на Марцелин, а другата от неизвестен автор.
Сведенията за живота му са оскъдни и дори годината на раждането му не е известна с достатъчна точност. Тукидид е роден в Атина между 460 и 454 г. пр.н.е. в знатно семейство, потомък на атинските държавници Милтиад и Кимон и на тракийски царски род.
Произхожда от богата трако-елинска атинска аристократическа фамилия, която била родствено свързана със знатни семейства от Южна Тракия (откъдето е било потеклото както на баща му, така и на майка му), където фамилията имала собствени златни рудници в Тракия. Бащата на Тукидид Олор носи името на тракийския цар Олор, за чиято дъщеря Хегезипила се омъжил Милтиад. Хегезипила било името и на майката на Тукидид.
От бащиния си род или чрез съпругата си, която била тракийка, Тукидид притежавал златни рудници в местността Скаптесиле в планината Кушница (Пангей). Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север.
Най-високият ѝ връх е Козница висок 1965м. Тукидид получил отлично за времето си образование, като за негови учители се сочат философът Анаксагор и ораторът Антифонт. Според речника Суда и една от биографиите, като дете Тукидид слушал Херодот да чете откъси от историята си на Олимпийските игри и се разплакал от вълнение.
Херодот се впечатлил и казал на баща му: „Блазе ти, Олоре, за чудесното дете!
В душата на сина ти бушува страстта към познанието.“ Тукидид е бил обвинен в предателство и осъден на смърт от атиняните. Той бяга в Тракия където живее почти 20 години, а семейството му обработва златни мини. Тукидид е бил силно впечатлен от царството на одрисите и по-специално от цар Терес той пише от царствата на Европа, които се намират между йониският залив и еухинският поинт. Одриското царство е най-голямо по размер и приходи и други богатства в началото на 6 век преди новата ера в царството на Одрисите златните богатства в предмети и монети се изчисляват в над 260 тона доста значимо количество за онова време .
И това е на една част от територията на днешна България. Колко е било златото на останалите племена, колко е било златото на черноморските градове-държави? Истината е, че нашите траки са обработвали златни мини и са събирали речно злато по поречията на реките ни. Днес ние се смеем на историите за тоновете злато на Вълчан Войвода, но иманярите вярват в историите и преданията, а Историците проучващи внимателно летописите на гърците и римляните знаят, че по българските земи лежат хиляди тонове злато.
Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство, се шегува някога траките са търсели самородно злато по реките ни затова днес по нашите реки не се откриват често големи късове, но ако днес се промени законът в страната и иманярството се легализира може изведнъж държавата ни да има най-големият златен резерв. Над 15 Римски банки по нашите земи очакват да бъдат открити, а колко още са съкровищата натрупани от хайдушките набези на хазни? Колко са съкровищата натрупвани от данъците на кервани и търговци. Та за Тукидид и златото си говорим, ама златото е много.
Само в региона на златните мини на семейството на Тукидид по времето на последните македонски царе се говори за Персей, който избягва с 6000 таланта злато, което на практика е над 156 тона злато за да не попадне в ръцете на Римляните той го скрива. Да, същият този Персей, който отравя брат си в Хераклея Синтика, да същата, която разкопават нашите археолози.
Стефан Пройнов: За жалост човешката алчност е над всеки морален или писан и неписан закон и все някой ще посегне вместо да остане за държавата и хората над тези несметни богатства. Траките са мъдър народ и са знаели как да пазят тайните си, а природата също знае как да заличава оставените следи.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
