Армията ни заслужава да ѝ отдадем заслуженото уважение за това, че от векове не само пази границите на България, но и неведнъж е ставала символ на невероятния български дух и мъжество, сломявали врагове по всички бойни полета по света.
Българският воин винаги е бил по-различен. Още от древни времена, когато българите са били единствените в света, успели да спрат непобедимите орди на Чингис хан и винаги са преследвали враговете си докрай, без никога да взимат пленници или роби, та чак до новата ни военна история, в която след много изумителни героични подвизи българската армия не позволява нито веднъж бойно знаме да падне в плен, непримиримият воински дух е бил неразделна част от българската идентичност.
Битката при Стара Загора
31 юли 1877 година – Руско-турската война е в разгара си. На тази дата край Стара Загора се състои първият голям сблъсък между двете воюващи армии, изходът от който до голяма степен предопределя развитието на военните действия. В онзи зноен юлски ден, около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарния руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както те самите твърдят, да жертват себе си до последната капка кръв.
Шипченска битка от юли 1877 г. е първото сражение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 г.
В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождаването на София и поражението при Шейново. Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е насочена към Родопите, където се разпада.
Битката при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война. Завършва с освобождаването на София от османско владичество.
„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите“. – Генерал Гурко
Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г. Мнозина определят битката при Сливница като бойното кръщение на младата българска армия. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение.
Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран.
Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише: „Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете. Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
