7-те чудеса на Казанската икона и спасението на Русия

Казанската икона на Богородица участва във всички значими събития в Русия. Този образ е съкровището на Русия, нейната надежда и сила.

Чудо първо: откриването в пепелта

Самото откриване на тази удивителна икона е чудо – първото чудо, извършено от нея. Това се случва през 1579 година, в един от най-тежките периоди за Русия – последния етап от царуването на Иван Грозни. След страшния пожар, превърнал града в пепел, иконата се явява на сън на деветгодишното момиче Матрона – още неизвестна в Казан и Русия. След това на същото момиче се присънва самата Богородица и й казва да предаде на архиепископа и воеводите, че на мястото на изгорелия дом на Матрона е иконата. Три пъти разказва момичето сънищата си на майка си и три пъти майка й не й вярва. Тогава по време на следобедния си сън Матрона е пренесена на пепелището и е оставена там. Едва след това чудо майката се вслушва в нея. Много хора идват да помогнат при разкопаването, и накрая, на мястото на старата печка в дома Матрона намира парче плат, а в него чудесната икона. Такива икони по-рано никой не е виждал. Тя е абсолютно нова, все едно току що е нарисувана, и цялата сияе. Струва ли си да казваме, че архиепископът и воеводите с плач паднали пред чудотворния образ и молили Богородица за прошка за своето неверие.

Чудо второ: промяната на вятъра и помощта на казаците

По време на Смутата, в началото на XVII век, когато тръгват към Москва силите на Второто опълчение, водено от Минин и Пожарски, носят със себе си образа на Казанската Богородица. Така нарежда светият патриарх Гермоген, свещеномъченик и чудотворец. Минин и Пожарски и тяхната войска се молят пред тази икона, а на 18 август 1612 година, когато опълчението тръгва към Москва, се отслужва молебен, след края на който, без каквато и да било причина, вятърът се променя: от силен насрещен става още по-силен попътен. Летописът съобщава, че от вятъра в гърба конниците едва се държали в седлата, но лицата на всички били радостни, а устните им славели Богородица. На 22 август се разгръща сражението при стените на Новодевичия манастир. Известните «крилати хусари», най-добрата броненосна кавалерия на Европа, с помощта на пресветата Богородица (благодарение на която и казаците, които избирали, на чия страна да са, се опомнили) са разбити и отблъснати далеч от Москва.

Чудо трето: покровът на Петербург

Следващото чудо от “държавен ” мащаб е по времето на Петър І и свети Митрофан Воронежски. Този епископ е деен патриот на Руската империя – например, жертва всичките си пари за строителството на флота. Пасторът е поканен от Петър да освети новопостроения му дворец – и светецът дава урок на Петър, три пъти игнорирайки поканата. «Кажете на този черноризец, че ако не дойде веднага при мен, ще заповядам да донесат главата му върху поднос, като главата на Йоан Предтеча», – ядосал се императорът. Свети Митрофан отговаря така: «Предайте на този безбожен цар, че главата ми ще си остане цяла, а той скоро ще положи своята глава, ако не си вземе за помощник усърдната застъпница – Божията Майка. А ще дойда в двореца само, след като махнат от там статуите на езическите богове». Какво се случва? Императорът пада на колене пред светеца, моли за прошка и да се молят за него и страната… Именно свети Митрофан казва на Петър да вземе Казанската Богородица и с нейна помощ да построи северната столица, защото Бог го благославя за това дело. “Докато Казанската икона е в столицата и пред нея се молят православните, в града няма да стъпи вражеска нога”. А петербургският Казански събор до ден днешен е известен.

Чудо четвърто: победата над Наполеон

Към Казанската икона се обръща и М.И. Кутузов – през 1812 година, след назначаването му за главнокомандуващ, той веднага отива в Казанския събор и се моли пред чудотворния образ. В молитвата си великият пълководец моли Божията Майка за благословия в борбата срещу враговете, така уверено идващи към Русия. Именно на 22 октомври, денят на Казанската икона на Божията Майка по стар стил, руските войски под предводителството на Милорадович и Платон разбиват ариергарда на Даву. Тази победа е първата победа на руското оръжие в Отечествената война. Загубите на французите са огромни – около 7 хиляди души. Освен това на този ден пада първият сняг и започват големите студове, които изгонват французите. От този ден армията на врага започва да се топи. Самият Кутузов завещава да бъде погребан в този храм, станал паметен за войната през 1812 година. Интересното е, че иконостасът на олтара му е от сребро, взето от французите. Скулптурите на Кутузов и Барклай де Толи са на фасадата му.

Чудо пето: спасението на императора и оживяването на вярата

Взривът в Зимния дворец през февруари 1880 година е известен на всички. Там била иконата на Казанската Богородица. Била богато украсена, покрита със стъкло и окичена с иконки. По време на взрива всичко се разлита на парчета. Но когато из под отломките и боклука вадят труповете на загиналите и ранените, под същата тази камара от боклук намират иконата без следи от повреда. Това прави силно впечатление на войниците и вярата на много се възражда. Всеки ден започват да се молят пред чудодейния образ, който “със своя могъщ покров предотвратява адския замисъл срещу свещената особа на Императора и членовете на неговото семейство”.

Чудо шесто: помощта във Втората Световна война

Най-известното чудо на Казанската икона на Божията майка е помощта във Великата Отечествена война през ХХ век. Много знаят, че този образ с църковно шествие обикаля Ленинград, обсадата на който продължава дълго, но който враговете така и не успяват да превземат. Но на малцина им е известно, че самата Богородица заповядва да се направи това църковно шествие, и не само това – тя показва пътя за спасението на Русия. Илия Салиб, митрополитът на Ливанските планини, се моли горещо, от все сърце (в пълно въздържание от храна и сън) за спасението на Русия пред иконата на Казанската Божия Майка. И след три денонощия на бдение таванът на килията се разтваря и засиява огнен стълб, в който се явява Самата Майка Божия. “Сине Мой, стани, не плачи, молитвата ти е чута”, – трикратно произнася Пресветата Дева. – “Няма да има успех във войната, докато не се отворят всички затворени в страната храмове, манастири, духовни академии и семинарии; не пуснат от затворите и не върнат от фронтовете свещеничеството – за богослужение…” Известно е, че много от това е изпълнено. Сталин вика при себе си Ленинградския митрополит Алексий, митрополит Сергий и обещава да изпълни всичко, което е предал Илия Салиб, защото не вижда друг път за спасение.

Чудо седмо: за обикновените хора

Голяма част от свидетелствата за изцеление от Казанската икона са свързани с изцелението на очите. От стари времена при чудотворния образ и неговите копия получават изцеление незрящите – младенци, възрастни, старци – ето едно такова свидетелство:
“Някоя си Елена, жена на свещеника Григорий, дошъл от Полоцк и живеещ в село Тагашево, три години страда от болест на очите, нищо не вижда. Чувайки за многото и преславни чудеса на Иконата на Пречистата Богородица в Казан, отива Елена в този град при чудотворния Образ да моли за милост. Още преди да стигне до Казан тя вижда света с очите си, все едно никога не е боледувала. Отивайки в манастира при чудотворния Образ, въздава хвала на Бог и на Пречистата Богородица”.

От тази история добре се вижда, че поклонничеството е път към свято място или образ. По време на духовния път, който човек извървява, той получава спасение.

Относно 2-та световна Война:

През 1941 г., когато Русия сякаш е рухнала пред немските войски, а Сталин е в депресия според съвременниците му и се чака падането на Москва, в Антиохия, един от най-старите центрове на християнството, се подема необикновена молитвена защита на православна Русия. Антиохийският патриарх Александър III се обърнал с послание към всички християни по света да се молят за Русия. В тази обща молитва се включил и ливанският православен митрополит Илия. Той се затворил в изолирано помещение и три дни се молил пред иконата на Света Богородица, без да яде и пие. На третия ден получил откровение. В ОГНЕН стълб му се явила самата Дева София и му обявила, че е избран да предаде Божието решение за руската страна и руския народ. Ако не се изпълни това решение, то Русия ще загине. Ето какво било решението: „Всички храмове и манастири, духовни академии и семинарии в цяла Русия да се отворят незабавно. Свещениците да се върнат от фронта и да се пуснат от затворите, за да започнат да служат. Сега се готви предаването на Ленинград (Санкт Петербург). Да не се предава на никаква цена. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Света Богородица и да направят литийно шествие около града, тогава нито един враг няма да стъпи на святата земя. Това е избран град. Пред Казанската икона да се направи молебен и в Москва. След това тя трябва да отиде в Сталинград (Царицин), който също не трябва да бъде предаван на врага. Казанската икона трябва да върви с руските войски до възстановяването на границите на страната. Когато войната свърши, митрополит Илия трябва да отиде в Русия и да разкаже за това как е била спасена“.
Митрополитът изпраща телеграфически цялото откровение на Сталин. През зимата на 1941 г. Сталин вика при себе си в Кремъл висшето духовенство. Предава им какво трябва да направят и им дава пълни правомощия. Започва точното изпълнение на Божията Промисъл. През пролетта на 1941 г. за първи път от десетилетия в Москва се празнува Великден с официалното разрешение на властта. Възстановява се списанието на Московската Патриаршия, открива се Богословския институт и курсове към Московската духовна академия и т.н. До края на войната са открити за служене около 20 000 храма и манастири и милиони руснаци получават официално възможност да се черкуват.

В първите месеци на обсадата на Санкт Петербург Казанската икона била изнесена и било направено литийно шествие, както диктувало откровението. Градът бил спасен и врагът не влязъл в него. Най-удивителният случай бил при Кьонигсберг (Калининград). Протойерей Швец свидетелства за десетки офицерски разкази за чудото на Казанската икона. Ето един от тях: „Нашите войски бяха съвсем сдали багажа, а немците бяха със свежи сили. Загубите бяха огромни и очаквахме поражение. Изведнъж виждаме – пристига командващият фронта, много офицери и с тях – свещеници с икона. Започнахме да се шегуваме, че поповете са дошли да ни помагат. Командващият прекрати всякакви шеги и заповяда да се строим. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха пред войниците с иконата. Хванахме се за главите – къде отиват, ще ги избият. От немска страна стрелбата беше като огнен дъжд. Те обаче спокойно вървяха срещу огъня. Внезапно от немска страна стрелбата спря като по знак. Хиляди немци бяха пленени и войската им беше разбита. След това пленените немци разказваха едно и също в един глас. Точно пред самия руски щурм „в небето се появила Мадоната. Тя се виждала от всички немци и в този момент оръжията им засекли на всички до един. Тогава нашата войска атакувала и ги разбила. По време на това явление в небето немците паднали на колене и много от тях разбрали кой помага на руснаците“.

Това било чудото на Казанската икона, регистрирано от хиляди и хиляди немски и руски войници и офицери. След войната митрополит Илия наистина отишъл в Москва и разказал на руските църковни йерарси всичко. След време обаче съветските вождове, успокоени от победата, потулили случая и отново дали път на атеизма.

Ето как Бялата Ложа в лицето на Дева София спасила Русия от Черната Ложа, воюваща на страната на Германия. На външен план и двата народа бяха попаднали в лапите на Сорат, но на мистичен план нещата бяха други. Духовният свят бе упълномощил Дева София да ВОЮВА в тази най-страшна война в историята на човечеството.

Откъс от лекцията „Огънят“. Димитър Мангуров, 17.12.2006

Източник: videlei.com

Вижте още от bultimes