Френски учени са направили сензационно откритие – камъните са живи същества, но с много бавен процес на жизнена дейност.
Според изследователите, за едно вдишване на камъка са необходими от 3 дни до 2 седмици. Всеки удар на ‘сърцето’ продължава около денонощие, затова ние не можем да го усетим или да го чуем без специални прибори.
Проучването започнало с това, че един от учените случайно открил пулсация с камък, който той използвал вместо преса в лабораторията си. Ученият включил камъка към електрокардиограф и приборът зафиксирал слаба, но равномерна пулсация.
Направени били стотици експерименти, по време на които било изяснено, че най-обикновените камъни дишат и дори се движат, само че много бавно. Учените установили, че за 2 седмици камъкът сам се е придвижил с 2,5 мм.
Направената кирилианография показва, че камъкът има своя аура, подобно на всяко живо същество. В древността дори се смятало, че камъкът може да се размножава, затова закопавали диамант в земята, за да даде той ‘потомство’.
Хората отдавна са забелязали, че камъните притежават свойства на живи същества, като не са им чужди и такива чисто човешки чувства като симпатия и антипатия.
Тюркоазът, например, е много чувствителен и не понася постоянното въздействие на праха за пране и други миещи средства – от тях той потъмнява и променя цвета си. Същото се случва с камъка, ако собственикът му е тежко болен.
Кварцът е камък, който дава живот. В Америка са провеждани експерименти с растения, при които едно от две съхнещи цветя се поставило в саксия с кристали кварц. И двете растения се поливали еднакво. Цветето с кварц разцъфтяло, а другото изсъхнало.
Хематитът снижава кръвното и помага при болести на кръвта. Лечебен е и кехлибарът, с който лекували главоболие, базедова болест и много други заболявания. В днешно време 50 компонента от състава на кехлибара се използват в медицината.
Богатите хора някога живеели в мраморни дворци, защото мраморът се смятал за камък на здравето.
На камъните са приписвани не само лечебни, но и защитни свойства. Смятало се, че сложени в чаша вода с отрова перла, диамант или безар /има такъв камък, който може да извлича арсеника от течности/, променят цвета на напитката.
Особено почитан някога е бил сердоликът /карнеол/. Според пророка Мохамед, който носи пръстен с този камък, ще живее в благоденствие и няма да познае бедността. Особени свойства се приписвали и на изумруда.
Лечебните и защитни свойства на камъка зависят от обитаващия в него дух. Хората вярвали, че ако духът се обиди на собственика на камъка, ще го напусне.
Една от теориите за еволюцията, популярна през 18-ти век, гласи, че камъните, и по-точно минералите, са преходно звено към растенията. Според нея минералите еволюират в растения, за които висша форма на еволюцията са животните, а последните, изкачвайки се по еволюционната стълба, достигат до човека. Тази теория се доказва от самата природа, в която съществуват множество преходни форми.
Например, коралите всъщност са морски растения, но лишени от родната си стихия, те се превръщат в камъни. Сред растенията пък има преходна форма към животните /хищните растения/.
Съгласно тази теория минералите, както и всяко живо същество, имат съзнание, но то ‘спи’, докато камъкът не започне да се развива.
Развитието му зависи и от нас, хората. Затова, ако сте намерили на брега на езеро красиво камъче, не го изхвърляйте. Вземете го със себе си и го сложете в дома си, за да ви напомня за пътешествието. Това общуване ще е полезно както за вас, така и за камъка, който, според езотериците, е способен да хармонизира околното пространство…
Източник: krasotata.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
