Колко българи знаят кой е Христо Тъпчилещов? Той е търговец N 1 в поробена България. Неуморната дейност на Тъпчилещов по българския черковен въпрос, готовността му да даде навсякъде своята щедра помощ, го превръщат в стожер на българщината в края на 19-ти век.
Още като малък, Христо Тъпчилещов научава от баща си максимата: “С пари може да се промени всичко. Затова работете, пестете разумно и вярвайте в Бога!’.
Бащата на Христо е абаджия от Калофер, който продава шаяци в Цариград и в градовете на Мраморно море. При една такава обиколка, обаче, той се разболява и умира. Тогава най-големият му син Христо е едва 15-годишен, а семейството има още трима по-малки синове и една дъщеря.
Съпругата на бай Петко Тъпчилещов – Дода, обаче, е умна, пъргава, предприемчива и смела жена. Тя оставя петте си деца на съседи и тръгва сама да обикаля селищата на Мраморно море. Там разчиства сметките на мъжа си, събира стоката и се връща в България.
Семейството е заможно за онова време. А майката не само, че успява да запази целия капитал оставен от бащата за деца им, но успява и да го увеличи. Първоначално тя дава половината от парите на големия си син Христо, който трябва да търгува под нейното ръководство и строг надзор. Всички братя се трудят заедно и неуморно. Когато синовете възмъжават достатъчно и стават опитни в търговията, майката им дава целия бащин капитал.
Когато става на 46 години, Христо Тъпчилещов се премества с цялото си семейство в Цариград. Личният му капитал се увеличава непрекъснато. В Цариград той поддържа разнородна търговия. Доставя на султанския палат, на военното министерство, на жандармерията и на правителствените затвори месо, масло, сирене, ориз, хляб, дрехи и обувки.
Освен с търговци, Тъпчилещов кореспондира с наши свещеници, общини, манастири и с много видни българи в цяла Европейска Турция и извън нея. За своето 21-годишно пребиваване в Цариград калоферският търговец се превръща в най-влиятелния българин. Христо Тъпчилещов получава големи привилегии, които му дава великият везир Али паша. Така той започва да настоява, че е необходимо църковният ни въпрос да бъде разрешен. В рамките на 12 години, от 1860 до 1872 година, той и синът му Никола събират пари за построяването на българска черква в Цариград.
Тук се намесва и княз Стефан Богориди, който е внук на Софроний Врачански. Той притежава къща в квартала Фенер, която дарява за българска черква. Още през 1848 година тя се превръща в параклис, където за първи път се извършва богослужение на български език. По-късно към къщата на Богориди е присъединен и съседния имот и така целият парцел е определен за построяването на българска църква.
Изтощен от напрежението в търговските си дела и от усилията, които хвърля в черковните разпри, Христо Тъпчилещов получава сърдечен удар. Все пак, макар и болен, той се завръща в Калофер, за да види за последен път родния си град.
Дядо Христо умира на 22 септември 1875 година. Погребват го в двора на черквата в Цариград, Известната желязна църква ‘Св. Стефан’ започва да се строи през 1878 година. Тогава гробът на големия българин е разбит и ограбен.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
