Каквото и да си говорим, българите са едни от най-загадъчните народи в света. Векове наред, учени от най-различни държави се опитват да установят /но все още не са постигнали съгласие/, какъв е нашият произход. Написани са много книги, изказани са още повече хипотези и всяка от тях е била оспорена….
Всъщност, името българи се появява още в древните хроники през 4-5 век – времето, известно като Великото преселение на народите. И българите са част от това преселение заедно с хуните, готите, аланите, аварите, славяните, вандалите и др. През това време, под натиска на тези племена, събитията в Европа са се развивали толкова бързо и политическата карта се е променяла с такава скорост, че някои народи са изчезвали още преди да попаднат в хрониките.
Българите, обаче, не са били такъв народ. Народи, наричащи себе си българи има все още на няколко места по света, а в историята се споменава за няколко държави с името България.
Всички знаем, че първата Стара Велика България е основана от Кубрат и се е простирала на север от Черно море и Кавказ до Карпатите и около Азовско море. Всъщност, именно това време, на Велика България, е единственото, когато повечето българи и сродните им племена са били обединени в една държава. След разпадането й през втората половина на 7-ми век , българите се разделят и всяка част тръгва по свой път.
Тези, които остават в старите си земи на север от Кавказките планини, се подчинили на Хазарския каганат и в продължение на векове за този район се говори като за Черната България.
Друга част от българите се преселват към средното течение на река Волга и басейна на река Кама, където е създадена Волжка България. Тя съществува до 13-ти век, когато е покорена на монголо-татарите и е включена в Златната орда.
Трета част от българите, които са водени от хан Аспарух, изграждат Дунавска България, чийто наследник е днешна България.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
