7 ФЕВРУАРИ 1922 Г. – МАРИЯ КЮРИ СТАВА ЧЛЕН НА ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Френската физичка и химичка от полски произход е пионер в областта на радиологията и първият носител на две Нобелови награди. Тя е и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Любопитен факт е, че нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря й Ирен Жолио-Кюри и зет й Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.

Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава химия и физика в Сорбоната, където по-късно става първата жена преподавател.

Там тя среща Пиер Кюри и се омъжва за него. Двамата заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея. До 1898 г. двамата вече имат логично обяснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен елемент, който е много по-радиоактивен от урана. От 1898 до 1902 г. двамата учени преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят само няколко грама от новия елемент радий (от латински radius – лъч, защото е много лъчист т.е. радиоактивен). По-късно така е открит и полоният, наречен на родината на Мария Склодовска – Полша.

След смъртта на съпруга си през 1906 г., Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий, а не само негови съединения, каквито резултати са били постигнати по-рано. Тя определя атомното тегло на радия и мястото му в таблицата на химичните елементи. По този начин тя завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.

По време на Първата световна война заедно с дъщеря си Ирен, Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползвали над 3 милиона пациенти. Тя организира и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура. Натрупаният опит обобщава в монографията „Радиология и война” през 1920 г.

През 1921 г. заедно с дъщеря си отива в САЩ, за да събере средства за нови изследвания на радия. Тя се връща отново там през 1929 г. Кюри става член на 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1758 г. — Учреден е първият Парламент на Канада.
•    1857 г. — В Русия е издаден указ за създаване на първата железопътна мрежа.
•    1878 г. — Руските войски освобождават Поморие в хода на Руско-турската война.
•    1921 г. — Започва работа Вторият църковно-народен събор.
•    1922 г. — Мария Склодовска-Кюри става член на Френската академия на науките.
•    1940 г. — Би Би Си открива редакция в България.
•    1983 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Ако те има“.
•    1992 г. — Подписан е Договорът от Маастрихт, който води до създаване на Европейския съюз.
•    1998 г. — В Нагано, Япония се откриват XVIII Зимни олимпийски игри.
•    2000 г. — България и Румъния се договарят в Брюксел за изграждане на втори мост над Дунав при Видин и Калафат.

Родени

•    1102 г. — Мод, наследница на английския трон († 1167 г.)
•    1478 г. — Томас Мор, политически деец и хуманист († 1535 г.)
•    1693 г. — Анна, руска императрица († 1740 г.)
•    1804 г. — Джон Диър, американски производител († 1886 г.)
•    1812 г. — Чарлз Дикенс, британски писател († 1870 г.)
•    1833 г. — Рикардо Палма, перуански писател († 1919 г.)
•    1845 г. — Фьодор Успенски, руски историк и археолог († 1928 г.)
•    1846 г. — Владимир Маковски, руски художник († 1920 г.)
•    1858 г. — Александър Найденович, български учен († 1927 г.)
•    1864 г. — Киро Узунов, български революционер († 1938 г.)
•    1866 г. — Иван Стойков, български генерал († 1866 г.)
•    1870 г. — Алфред Адлер, австрийски лекар († 1937 г.)
•    1877 г. — Годфри Харолд Харди, английски математик († 1947 г.)
•    1882 г. — Тодор Георгиев, български генерал († 1971 г.)
•    1885 г. — Синклер Луис, американски писател и драматург, Нобелов лауреат († 1951 г.)
•    1887 г. — Андрей Шкуро, офицер от Руската имперска армия († 1947 г.)
•    1889 г. — Клаудия Муцио, италианска оперна певица († 1936 г.)
•    1906 г. — Олег Антонов, руски авиоконструктор († 1984 г.)
•    1915 г. — Теоктист, румънски патриарх († 2007 г.)
•    1921 г. — Неджмие Ходжа, албански политик
•    1925 г. — Херберт Айзенрайх, австрийски писател († 1986 г.)
•    1926 г. — Марк Тайманов, украински шахматист и пианист
•    1929 г. — Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, актьор, психомаг
•    1931 г. — Иван Йорданов, български актьор
•    1938 г. — Георги Джубрилов, български актьор († 2004 г.)
•    1940 г. — Тошихиде Маскава, японски физик, Нобелов лауреат
•    1942 г. — Мария Воденска, писател от Република Македония
•    1951 г. — Добрин Добрев, български литературовед
•    1958 г. — Мат Ридли, британски журналист и писател
•    1960 г. — Джеймс Спейдър, американски актьор
•    1962 г. — Дейвид Брайън, американски музикант
•    1965 г. — Крис Рок, американски комик
•    1972 г. — Любомир Нейков, български комедиант и актьор
•    1978 г. — Лазарина Вълчева, български финансист и банкер
•    1978 г. — Аштън Къчър, американски актьор и модел
•    1978 г. — Даниел Ван Бойтен, белгийски интернационален футболист
•    1979 г. — Асен Букарев, български футболист
•    1983 г. — Силвия Дънекова, българска лекоатлетка
•    1984 г. — Еньо Кръстовчев, български футболист
•    1986 г. — Спас Гюров, български колоездач
•    1987 г. — Бреа Бенет, американска порно актриса

Починали

•    590 г. — Пелагий II, римски папа (* неизв.)
•    999 г. — Болеслав II Благочестиви, херцог на Бохемия (* 932 г.)
•    1317 г. — Робер дьо Клермон, граф на Клермон (* 1256 г.)
•    1823 г. — Ан Радклиф, английска писателка (* 1764 г.)
•    1864 г. — Вук Караджич, реформатор на сръбския език (* 1787 г.)
•    1873 г. — Шеридан Ле Фаню, ирландски писател (* 1814 г.)
•    1876 г. — Партений Зографски, български духовник (* 1818 г.)
•    1878 г. — Пий IX, римски папа за период от 32 години (* 1792 г.)
•    1885 г. — Ивасаки Ятаро, японски финансист и индустриалец (* 1835 г.)
•    1894 г. — Георги Бабаджанов, български революционер (* 1834 г.)
•    1908 г. — Мануш Георгиев, български революционер (* 1880 г.)
•    1913 г. — Йордан Йовчев, български революционер (* ? г.)
•    1937 г. — Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
•    1960 г. — Игор Курчатов, руски физик (* 1903 г.)
•    1979 г. — Йозеф Менгеле, германски лекар, военнопрестъпник (* 1911 г.)
•    1986 г. — Минору Ямасаки, японски архитект (* 1921 г.)
•    1989 г. — Васил Акьов, български сценарист (* 1924 г.)
•    1999 г. — Хусейн I, крал на Йордания (* 1935 г.)
•    2010 г. — Уилям Тен, американски писател (* 1920 г.)

Празници

•    Гренада — Ден на независимостта (от Великобритания, 1973 г., национален празник)
•    Китай — Нова година по Китайски календар (Година на Дракона)

Източници: Darik, Wikipedia

Източник: obekti.bg