Кой би могъл да си помисли, че авторът на най-скандалните романи, който с майсторството на познавач описва женската голота и сексуалните страсти – Емил Зола, почти до тридесетгодишната си възраст не е имал връзка с жена и не е познавал любовта?
Нисичък, пълен, силно фъфлещ, нито на младини, нито в зряла възраст Зола се е ползвал с успех пред представителките на нежния пол. Той бил прекалено срамежлив и затворен и всеки път претърпявал провал при общуването си с жените. За разлика от другите мъже обаче Зола не се срамувал от своята невинност. Той признавал пред своите приятели, че обича само в мечтите си, а възлюбените му са неговите мечти…
Когато Емил Зола навършил двадесет и пет години, се запознал с Александрина Мелей, която била по-голяма от него и работела като перачка. Тя се сближила с писателя, а след 4 години станала негова съпруга. Сексуалните им отношения обаче не вървели още от самото начало. Емил бил плах и стеснителен, а Александрина – студена и пресметлива.
Съпрузите нямали деца и пет години след сватбата Зола признал пред своите приятели , че спи с жена си не по-често от два пъти месечно. Скоро и това секнало. Двамата съпрузи си станали напълно чужди един на друг. Това, с което се задоволявали, било взаимното уважение, осигурения живот и тихото благополучие.
На 40 години, Емил Зола бил известен не само във Франция, но извън пределите й. Тогава той тежал 100 килограма и имал вид на уморен от живота старец. Единственото, което му оставало, били романите му, а желанията му се изливали на техните страници – там млади разголени красавици побърквали мъжете и ги карали да умират от любов и страст. Читателите не можели да повярват, че този приличен на вид господин е автор на грубите и натуралистични сцени.
Всичко в живота на писателя се променило, когато жена му наела 21-годишната Жана Розеро като перачка. Брюнетката с пищни коси, огромни кафяви очи и грациозна талия пленила сърцето на Зола. Жана отговорила на чувствата му. И изведнъж това, което авторът на „Нана“ описвал в романите си, станало реалност. Писателят станал неузнаваем – той отслабнал с 30 килограма, подмладил се и едва сега разбрал какво значи на обичаш и да бъдеш обичан.
Скоро на Емил и Жана се родили две деца – Дениз и Жак. Писателят обожавал децата си и майка им. За второто си семейство той наел квартира на съседната улица, за да може по-често да бъде с тях. Налагало се обаче Зола да се задоволява само с кратки срещи, защото законната му съпруга проявявала голяма бдителност. Това било трудно щастие, изпълнено с трегови и тъга. Не само той бил отчаян, страдала и Жана, която трябвало да мисли за бъдещето на незаконородените си деца, страдала и Александрина, на която „доброжелател“ отворил очите за истината…
Александрина изпаднала в истерия – крещяла, заплашвала, че ще се разведе…След известно време като че ли всичко започнало да се поуспокоява, но Александрина често устройвала сцени на ревност. Постепенно за всички участници в драмата станало ясно, че трябва да се намери някакво решение на проблема. Никой обаче не намирал сили в себе си, за да промени нещо.
И така, когато веднъж Зола стоял до прозореца и наблюдавал играещите си деца, Александрина му казала да ги повика вкъщи. Той изпълнил желанието й и оттогава започнал да го прави все по-често. Александрина стигнала дотам, че настояла мъжът й да наеме на децата и любовницата си по-удобна квартира в по-хубав район. Жана била много щастлива, но тя никога не искала нищо и за нищо не молела. А най-голямото желание на писателя пък било децата му да носят неговото име…
Това се сбъднало неочаквано след смъртта му през 1902 година. Писателят починал внезапно, отровен от газ в собствения си дом. Тогава Алексндрина официално се обърнала към съда, който да постанови децата му, макар и родени от друга жена, да носят неговото име.
Жана останала вярна на бащата на децата си и до смъртта си, която настъпва през 1914 година, вследствие на неуспешна операция, носила на врата си верижка със седем перли, подарена й от писателя. Александрина пък доживяла до дълбока старост и до последния си дъх се грижила за децата на съпруга си – това било най-ценното останало от съпруга й….
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
