Скелет на средновековна „вещица“ с пробити дупки в костите, за да не може да възкръсне от мъртвите, е открит в Полша. Смразяващата кръвта находка е от разкопките, провеждани в гробище от екип, воден от археолога Карол Пиашецки.
Предполага се, че местните жители са се страхували, че ако не бъде заровена и „закована“ в гроба, покрита отгоре с тухли, „вещицата“ би могла да се „надигне от мъртвите“. Всъщност, първоначалните хипотези са, че погребението на заподозрян за вампиризъм индивид, затова и гробът му е извън осветената земя на основното гробище. Приковаването на скелета също насочва към подобно предположение.
Сега обаче, учените провеждат ДНК-анализи на костите и установяват, че погребаната е жена, която е била русокоса, със сини очи и смъртта ѝ е настъпила след като е била подложена на мъчения.
В средновековна Полша жените, обвинявани в практикуването на магия и вещерство, обикновено са били любовници или съпруги на заможни и известни членове на обществото. Много често, когато връзката започне да носи негативи на мъжа или заради по-голямо влияние на някоя съперница, се стигало до нарочване на неудобната „вещица“, която най-често приключвала живота си след жестоки мъчения.
Според Пиашецки, погребението на „вещицата“ е от XVI – XVII век.
Гжегож Кирка, директор на регионалния исторически музей в Камиен Поморски, където е изложен скелета на „вещицата“, коментира: „Не е ясно поради какви причини нарочената жена не е била изгорена на клада. Но местните са я погребали далеч от останалите гробове и са взели всички – по техните представи – мерки, за да не може да възкръсне“.
Курка освен това казва, че до края на тази година екипът на музея ще се опита с помощта на новите компютърни технологии, да направи лицева реконструкция на „вещицата“, „за да придобием представа, как е изглеждала жената, намерила смъртта си заради средновековната атмосфера, изтъкана от предразсъдъци и суеверия“.
Източник: historynakratko.blogspot.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
